Хората, плачещи за магарета.....
Онзи ден се прибрах в родния си полуград. Полуград, защото малко бие на село. Много са такива градчета в България. Та, да не ви разсейва. Прибрах се аз много щастлив, че ще видя любимите си хора - майка ми и може би още някои. Срещнахме се с доброволката от Корпуса на мира. Отговоряха с доволно лице на нейните въпроси, свързани с пребиваването й тук, в моя полуград. Бях си три дена у дома. Последният ден, преди да се върна там, където уча, се срещнах с възратсните ми близки. Близки, при които израстнах и научих много за всичко. От дума, на дума тръгна мохабета. За какво ставаше въпрос не се сещам, но се спомена магарето. И тогава аз се сетих за много мои случки, свързани с магаретата. И повярвайте ми обзе ме някаква енергия, която ме върна назад във времето. Много назад, когато бях много малък. Наистина малък - съзнанието ми сега няма никаква прилика с тогавашното (това го осъзнах). Та, говорех ви за магарета. Почувствах, че ми липсват тези години. Като малък спяргах магарето и се разхождах с дрънкащата каручка на свако ми. Ходех за дърва. Ходех да кося трева.... и много други хубави дейности, които ми доставяха истинско удоволствие. Абе с няколко думи - магарето ми беше като първи приятел. Но както обикновено имах и неприятни изживявания. Веднъж, когато отидох да напоя Джанка (така се казваше едно от магаетата на свако ми), на връщане реших да я пояздя. Но уви. Паднах и тя мина върху мене. Беше ужасно неприятно. Уверявам ви и не го пожелавам на никого. Джанка стъпи върху гръдния ми кош. Заболя ме. Но й простих. Разговора със старите хора ме накра да се сетя и за още една неприятна случка. Дядо ми (лека ми пръст) имаше голямо, силно и черно магаре. Много го обичах. Един ден децата от махалата почнаха да го гонят. Магарето се радваше. Играеше си с тях. Незнайно защо го подкараха към блатото... влезе в калта и потъна. Незнам дали ще ми повярвате - бях малък, но очите ми се напълниха със сълзи. Бях свикнал с него, но вече го нямаше. Плаках за магарето на свако ми, когато го продаде. Плакал съм и за други магарета, но мисля да ви занимавам с това. Сигуро се питате какво съм искал да кажа. Ами честно казано не искам да ви казвам нищо. Искам да усетите това, което съм усещал аз с магаретата. Не само кучето или котката, но и магарето също може да бъде най-добрият приятел на човека. Когато си спомнях за тези мои мигове очите ми леко се насълзиха отново. Сякаш исках да се върна в това време, но от другата страна ме дърпаше и стандартното разбиране за живота. Бъдете спокойни, не съм мръднал психически. Нито пък ми хлопа дъската. И дьошемето ми е стабилно. Просто обичам магаретата и понякога плача за тях... не за всички ушатковци разбира се. Ако отидете на село вгледайте се в магаретата. Ще видите, че и те са готини. Вгледайте се наоколо - ще видите, че има много необикновени готини неща......
Кой каквото ще да казва,
ала умна съм глава.
Май ушите ми са дълги,
но беда не е това.
Хората ме претоварят,
яздят, впрягат ме в кола
и отгоре ми се карат -
ех, магарешки тегла!
Зоб, сенце за мене няма,
все отритнат, сирота...
Няма ли бодил и слама,
гладно дремя край плета.
Като кон не съм голямо,
но съм с по-голям инат,
ала не със него само
аз се славя по цял свят.
Виж, за песни що да кажа,
пея с ясен, сладък глас.
Искате ли да покажа
майсторлъка си пред вас?
Да убиеш мечта....
Мечтите са безплатни. Това би ни казал всеки, понатрупал опит по завоите на пътя, наречен живот. Да, наистина е така – идеите и мечтите са безплатни. Оказва се обаче, че за да имаш истинска мечта ти трябват условия да мечтаеш. А за да я реализираш, сто пъти по-добри условия. Край нас мечтите на хората са по-скоро желания – за работа, спокойствие и справедливост. И най-лошото е, когато някой прави опит да убие и тях. Това се превръща в убийство на душевността и простичкото право да желаеш нещо във въображението си.
|
|
|
РАДОСТ И МЪКА: Асен Сашев мечтае да изпита радостта от гола - така както го направи Мариян Огнянов (долу) в мача срещу “Челси”. Белегът от удара върху лицето показва, че пътят към мечтите е трънлив и труден. |
Асен Сашев е на 20 г. Живее в Шумен. Още от малък мечтае да стане футболист. Минава през различните възрастови формации на ФК “Шумен”. Днес играе като нападател във ФК “Преслав”, който се състезава във “В” група. Идва моментът обаче, в който футболът и политиката си правят неочаквана среща. Все пак – изборно време е. В кампанията на една от партиите е предвиден футболен турнир. Има и награден фонд за победителя. Е, тридесетина лева, но все пак са си пари. Нашият човек, се появява в игра за отбора на “Мараш” срещу момчетата от отбора на “Бялата пръст” (Шумен). Броени минути преди края на уж приятелския двубой шуменският тим води с 4:3. Малко преди последния съдийски сигнал Асен изравнява резултата с красив гол. И започва една…! “След попадението тръгнах да се радвам. Едно от момчетата, с когото се познавам, Ерсин, от другия отбор ме ритна умишлено. Обърнах се и попитах защо го направи. Леко се посдърпахме. Съдията забеляза сблъсъка помежду ни. Вдигна ни червени картони.”, обяснява младежът. След турнира всички си тръгнали. Асен живее в “Бялата пръст”. Заедно с другите момчета слиза от таксито на пиацата, вблизост до квартала. За беда домът на Ерсин, който му е “скочил” след гола, се намира на улицата, по която Асен трябвало да мине за да се прибере. “Тъкмо минавах покрай тях, когато той ми пресече пътя и ме удари по главата с юмрук без да подозирам, че ще го направи. Обърнах се веднага. В този момент се намеси неговият приятел, известен в махалата с прозвището “Генерала”. Двамата ме събориха на земята и почнаха да ме налагат. Аз се пазех, доколкото мога. Не можах да видя кой ме удари по лицето.”. Това е последното, което помни младежът. Хората наблизо се спуснали да спрат двамата побойници. Асен пък се опомнил в болница. Довел го негов познат от квартала. Младежът не си е изкарал медицинско за нанесените му телесни увреждания. Не е подал и оплакване до полицията. “Ще искат сам да си поема разходите по делото”, с тези думи аргументира бездействието си след случая футболистът на ФК “Преслав”. “Сигурен съм, че оплакването ми нямаше да доведе до нищо сериозно. Щяха да ги предупредят само”, допълва още. По думи на хората от квартала “Генерала” има условна присъда и е лежал в затвора за убийство. И сега отново се разхожда свободно. Асен твърди, че никой не може да го спре да играе и да вкарва голове. До момента в своята кратка кариера като футболист е отбелязал приблизително 100 гола в официални мачове. “Ще продължа да играя и да вкарвам”, леко притеснен казва той, когато го попитахме как ще реагира, ако пак му се случи нещо подобно.
Белезите по окото му ще изчезнат след известно време. Раните ще заздравеят, момчето ще бъде готово за нови мачове и предизвикателства. Но в паметта му случка ще остане като опит за убийство на желанието му за игра. А историята на Асен е пример как банално и всекидневно може да бъде убита мечтата на човек. Ей така, пред погледите на всички. Дано той не спре да мечтае. Дано всеки един не спре да желае нещо, независимо какви усилия ще му струва то. Всеки сам и всички заедно трябва да се изправим срещу убийците на мечти.
Ако бяхме страна на мечтатели – Асен щеше да изживее докрай радостта от вкарания гол, а не няколко часа по-късно да осъмне в болница.
Ако бяхме страна на нормални хора - Ерсин вместо да го ритне злобно, щеше да стисне ръката му след срещата.
Ако бяхме страна на прагматици - “Генерала” щеше да получи ефективно възмездие за стореното.
Казват, че така правели в подредените държави. Не и у нас…
