")
От дълго време не съм писал в блога си, за което се извинявам на хората, които гласуват за мен. Но ето днес реших да попиша малко. Не да пишкам, а да драсна някой друг ред. До колкото си спомням декември ми беше последният постинг. Сега незнам от къде да започна и къде да свърша. Не знам и как да го обясня, но ще го кажа по някакъв начин и то всичко. Случиха ми се много странни хубави неща, на които трудно се радвам - не питайте защо. Но и осъзнах малките неща, зад които се крие истинското щастие. Неща, които иначе не ги забелязвах. Няма да ви споделя какво ми се случи. Само ще ви кажа до какви изводи съм стигнал. Тук е моментът да кажа, че това са мои заключения и всеки има пълното право да не бъде съгласен с тях. Та така. Оказа се, че всички (включително и аз), на които Оня От Горе (Дано ми прости, че го наричам така, защото силно вярвам, че горе има някой. Но незнам как се казва - дали Мохамед или Исус?) е дал всичко, не го оценяваме. И него и нещата, с които ни е дарил. Какво иска да направи човекът в инвалидната количка? Да се разходи върху зелен чимен, овлажнен от сутришната роса. Какво иска да чуе глухият? Песента на пролетните птици и шума от горските дървета. Какво иска да види слепият? Изгрева, залеза и синьото небе с белите облаци. Все неща, за които тези хора могат само да мечтаят, за разлика от нас, които ги гледаме всеки ден. Но нито ги усещаме, нито ги чуваме, нито пък ги виждаме. До къде стигна човека? Все още до никъде. Но силно върви към самоунищожение. Зелените поля се заменят с черен асфалт и бетонени "дървета". Песента на крилатите животни и зелените дървета се бори с клаксоните и шума от колите. Синьто небе се превръща в сиво. Изгрева, залеза и слънцегреенето няма да са толкова приятни, когато Озоновата дупка стане от малък глобален проблем в голяма реална опасност за така нареченият индивид - човек. И какво излиза в края на краищата - съществото човек се самоо-fuck-ва. Все се опитва да свърши преди всички, пред всички и най-нахално върху всички. И накрая "еякулира" върху себе си киселина - и пак се оказва, че е имал мокър сън, в който той е големият fucker, който се самоо-fuck-ва с уронващата течност. Да сън. Но с релна опасност да бъде дейтсвителност. Ще си позволя да цитирам моят преподавател по Журналистика, от който съм получавал не малко точни съвети. Също така, който на шега ме нарича Мартин Лутър Кинг (Не знам дали има нещо случайно - вярвам, че няма, защото много почитам тази историческа личност). Та той писа следното нещо:
Ю. П.
"... преди два дни разглеждах стари снимки на учители, правени в български села в далечните първи десетилетия на отминалия 20-век. Достолепни снимки на усмихнати хора с костюми, вратовръзки, бастуни (но не за подпиране от старост) и с много деца наоколо. Снимки на свободни хора! Кой уби българското село и направи така тези хора вече да ги няма?! Каква е причината за изсъхналото (уж) вечнозеленото дърво на българската народност!? Проста е! Първо отнеха земята на селяните и ги натикаха в ТКЗС-тата. След това децата им заминаха за града, защото по един начин работиш на своята земя, а по друг – на общата. После всичко изглеждаше някак си добре! Старите работеха на село, младите в града, а през ваканциите децата привидно пълнеха с младост селските къщи… Свърши се! Възрастните умряха, младите остаряха, а децата тръгнаха по своя си път. Днес българските села са като мъртви кошери, изкривени като децата от Могилино. А наследниците на хората, причинили всичко това, говорят с тревожни и загрижени очи за ставащото. И ни управляват. Ми, нека!!!"
За жалост е много прав. Не много, не малко, а просто прав. Съжалявам, че хора като него често пъти са лишени от възможността да покажат правилният път, защото го знаят. Но явно и тези хора няма кой да ги избира, защото малко са хората, които гласуват за правилните, знаещите и можещите персони.
Последният извод, до който достигнах е, че света си отива бавно и мъчително с цялата помия, която създаваме - правим войни за излишни глупости, осъждаме често невинните, а не грешните (тях ги издигаме в култ). От ден на ден всички цветове избледняват. Разделяме се на бели и черни, високи и ниски, дебели и слаби...
Уверявам се, че светът е несправедлив, но някак си не мога да го докажа. Може би е недоказуем казус. И сякаш всеки, който се ражда в него, е бил абсолютен грешник в предния си живот.
Аз ще се опитам да се зарадвам на хубавите неща, които ми се случват, въпреки че ми е трудно...
Направете го и вие, радвайте се на хубавите неща, дори да не можете....
Човек не трябва да е нещастен, за да е грозен, защото и грозните хора са щастливи....
