Последните събития около Ивицата Газа пробудиха у мен порив за духовна и морална война със официалните лица на световния тероризъм – в случая израелското правителство водено от Ехуд Олмерт. Не мога да разбера защо демократичните правителствата на Всевишния Запад тънат в черно мълчание, с което узаконяват тероризма. Безрезултатната война САЩ срещу Ирак не бе осъдена, въпреки неоткритите ядрени Саддамхюсеинови тайни оръжия и проекти за унищожение на света, както разгласяваше шутът Джордж Буш. Между другото щеше да е абсолютно заслужено, ако Буш беше получил ботуш в лицето. Той безцелно разруши хиляди семейства, уби още толкова войници (сред които 13 българи), най нахално легализира терористическите си умъртвяващи действия и за капак вкара света в ненужна парична криза. Благодарим ти господин Буш-Ботуш – официално лице на легалните терористите. Вчера като гледах изказването на израелския посланик у нас. Честно ви казвам едвам се сдържах да не направя нещо на телевизора, защото знаех, че само ще остана без него. Безсрамникът ми твърди, че отхвърля числото на загиналите цивилни граждани (400), сякаш той ги е броил един по един. Този човек с какво лице излиза пред медиите и твърди подобно нещо. Борели се срещу Хамаз. Много добре, нека се борят, ама да не стрелят наред. Ехуд Олмерт е хитрец. Страхотно използва периода преди Обама да встъпи в длъжност. Знае, че все още парада се води от шута Буш. А и най-вероятно получава заповеди от него. Нека да не забравим, че Израел бе създаден от САЩ. И до ден днешен се ръководи от САЩ. А в момента президента Буш е по-безсилен и безотговорен от всякога. Така че башибозуците на Олмерт трепят наред. Те не стрелят на месо, а направо на сърце или глава – убиват. Много ми е интересно кое ги предизвикало точно срещу нова година да обявят поредната си война на Ивицата Газа. Дълбоко се съмнявам, че любопитството ми (и на много други хора) ще бъде удовлетворено. Защото се случва винаги едно и също. Има едни и същи и резултати, защото няма никакви цели. Само се убиват хора. Нищо повече. Писна ми всяка вечер да гледам и слушам колко души са убити в Ивицата Газа или някъде другаде. Омръзна ми. Искрено се надявам, че един човек поне временно ще спре световният легален тероризъм. Един човек, в който много други повярваха и гласуваха – Барака Хюсеин Обама.

Реших да напиша този постинг, защото се замислих за жителите на тази Ивица Газа. Как ли посрещат Нова Година? Как ли се смеят? Какво ли си пожелават? Все пак и те са хора – жертви. През последните години много често ми се налага да употребявам тази максима, че едни хора са щастливи за сметка на други. И ето пак се получава. Едни се наслаждават на новогодишните фойерверки и пиратки, а други мечтая да не ги чуват и виждат. Трудно ми е да си представя колко е жестока съдбата и живота към палестинците на Ивицата Газа.

На 15.12.2008 /Понеделник/ след като се колебах дали да се връщам в България, си купих билет за автобуса на тази фирма от Лондон за София. По разписание трябваше да тръгне към 19.00 местно време от централната Лондонска автогара "Victoria Station" и да пристигне във Вторник към 11 часа сутринта в София. Но аз и другите пътници бяхме "приятно" изненадани със 12 часово закъснение, през което време бяхме принудени да чакаме отвън на студа на почти минусови температури. Автобуса се беше развалил, нещо нормално, но ненормалното и зверското беше, че за нас никой не се погрижи от фирмата. Вместо да определят някакав, срок за който така или иначе автобуса щеше да бъде готов и да ни кажат да дойдем след определен период от време, шофьорите /а  и шефовете им/ ни държаха в пълна готовност, че автобуса всеки един момент може да пристигне за да тръгнем, и така 12 часа!!! Някои от нас "спасиха" 2-3 часа по околните кафенета на топло, но когато всичко затвори, включително и автогарата, стояхме като изоставени каторжници 10 часа на студа, подсмърчащи, зъзнещи и смазани от унижение. Без никой представител на фирмата да дойде да се погрижи за нас, поне да плати на някое близко заведение да работи през цялото време и да стоим на топло или някакво оптимално решение. Нищо!!! И това беше само началото! Очаквайте пълен постинг за трагичнотo и унизително пътуване, което коствана всички нас многострадалните пътници, разклатено здраве, скъсани нерви, закъснение и пълно унижение, че плащаме, а бяхме превозени като Еврейски пленници за концетрационен Лагер!!!

© internationalist

Супер. Утре си заминавам на село. Страхотно. С бившите ми съучениците се разбрахме да се видим. Да си спомним за добрите стари времена в обстоятелствата на новите измерения. И те се на село. Прибрали са се за празниците. Пак ще като едно време. Честно казано забравих какво е да се събирам с тях, на село. Даже мисля да съм там и на връх нова година. На село е хубаво, когато приятели те чакат – веселба и щур селски купон. Кеф, кеф, кеф. Бягам на село. Ще се наслушам на тишина, ще се занимавам със селски работи, ще се лутам по улиците, ще поздравявам всеки по пътя ми (защото го познавам). Вярно, понякога е скучно. Но само понякога, когато няма с кого да ти е весело и щастливо. Сега ме чакат всички – приятели, роднини и огнище. Страхотно. Аз отивам на село. За вас не знам. Аз съм селянин. Дано да завали сняг. За да има бой със снежни топки.

А на вас ви пожелавам усмихната коледа и щастливо посрещане на новата 2009. Искрено се надявам и ви урочасвам да бъдете здрави и упорити, за да извървите докрай пътя, който сте си начертали за личностното и професионалното ви развитие през следващата година.

И ценете достойно миговете, в които сте щастливи и усмихнати, за да имате повече от тях.

Поздравче!

1. На 18 януари в София президентът Георги Първанов не игра казачок пред руския си колега Владимир Путин, макар много да му се искаше. Специалисти отдават това на факта, че другарят Първанов е забравил някои от стъпките на казачока и не иска да се излага.

2. Със съвместните усилия на полиция, ДАНС и прокуратура в страната през 2008 г. не бяха заловени убийците на писателят Георги Стоев, биячите на журналиста Огнян Стефанов и самоубийците на самоубиеца Ахмед Емин. Успешно обаче бяха подслушвани депутати и журналисти. Както се разбра – с право, защото те и такива като тях топят България пред Европа, та тя ни спира паричките.

3. Времето през цялата година беше страхотно и нямаше сериозни бедствия и аварии. Което означава, че Емел Етем най-после си е получила заслужените проценти и не създава проблеми.

4. Цял един златен медал спечели България на летните олимпийски игри в Пекин. Спортни шефове се кълнат, че ако през следващия четиригодишен период държавата налива в спорта двойно повече пари от нашите данъци, на другата  олимпиада може да се очаква спечелването на два златни медала. Ако налива тройно повече – три. И така нататък.

5. Правителството издържа. Смята се, че в браковете по сметка най-трудна е третата година, но Станишев, Доган и Сакскобургготски продължават всяка вечер да си лягат заедно и всяка сутрин да се събуждат гушнати. Дали се обичат между това и кой кого повече обича – няма да стане ясно дори когато му дойде времето.

6. Българският финансов министър и шефовете на Националната банка измислиха супермодерен подход за справяне със световната финансова криза. Те вдигнаха основната лихва и по този начин със сигурност удрят в земята всички тъпи западни финансисти, които свалят ли свалят лихвата. И после се чудят, че ефектът е нулев и кризата се разраства. А в България, както се вижда, криза просто няма.

7. България зае сдържана позиция по отношение на грузинската агресия срещу беззащитна Русия. По този начин отхвърли всякакви съмнения, че е руски троянски кон в Европейския съюз, защото доказа, че е руско троянско магаре.

8. Полицаи пушиха цигари и пиха студена вода пред МВР с желание за по-големи заплати. Според министър Миков тяхната средна заплата е 965 лева. Тази цифра, естествено, е раздута. Ако се сравни обаче с цифрата 650 лева, раздута от Даниел Вълчев като средна заплата на учителите, ще се види, че пак е много по-голяма, макар да не е ясно защо. Освен това даскалите твърдят, че ако те получават 965 лева, ще пушат пури и ще пият водка пред собственото си министерство. Но не в знак на протест, а в знак на благодарност.

9. Премиерът Станишев написа книга за социализма. За социализма книга написа премиерът Станишев. Книга за социализма написа премиерът Станишев. Написа премиерът Станишев книга за социализма. Книга премиерът Станишев написа за социализма. И т.н.

На корицата и липсва само социалистът Мечо Пух. И Йори.

10. Досиетата на достойните български разузнавачи от медиите започнаха да излизат на светло. Досиетата на недостойните журналисти, срещу които те са разузнавали, засега нямат шанс. И правилно – нали са недостойни.

11. Министър Румен Петков вече не е министър, така че може да пренебрегне самоналожената политика на трезвеност и спокойно да си пие между две отделни пиенета.

12. Като най-голям български успех през годината обаче може да се отчете факта, че не ни изхвърлиха от Европейския съюз. Но и да се бяха опитали, нямаше да успеят, защото нали имаме право на вето по такива най-важни европейски въпроси.

 

Автор: Пламен Асенов

 

“Не приемам този подход - да се създава омраза към народните представители”, обяви премиерът Сергей Станишев и обяви, че и той ще даде 13-та заплата в министерски съвет. Ха, честито да им е и на министрите и заместник-министрите и на чиновниците. Можете да пратите картичката и до министерството, което ви харесва или до някой от МС, с другарски поздрав.

Във форумите на news.bg, имаше предложение за изменение на имената на министерствата, ето ги и тях:

Министерство на безделието до зорите
Министерство на охолната среда и мърдите
Министерство на вън що не работи
Министерство на вътре що не работи
Министерство на правогъзието
Министерство на персоналното развитие и себеустройството
Министерство на обезобразяването на науката
Министерство на “крада и со анал”-ната политика
Министерство на румикономиката и овченергетиката
Министерство на “наздраве” омазването
Министерство на халтурата
Министерство на омразната администрация
Министерство на европейската излагация

P.S. Видяно в блога на Мриян Иванов и взето от Богомил Шопов.

Една от придобивките на съвременния живот е възможността да притежаваме и управляваме автомобили. За съжаление обаче, веднъж седнали зад волана, мнозина оставят зад себе си всякакво чувство на уважение към околните. Някои автомобилисти са заплаха за другите, докато шофират, а има и такива, които спират колите си (случайно или нарочно) по най-неграмотния възможен начин даже на места, където са им предоставени всички условия за правилно паркиране.

Мишени на нашата кампания са хората, които:

- оставят автомобила си безстопанствен пред вход на кооперация, врата на гараж или изход на паркинг, блокирайки излаза на десетки други хора и автомобили;

- запушват алеите на подземните паркинги независимо от наличието на стотици празни места в тях;

- спират по ъглите на кръстовища и блокират видимостта на излизащите от малките улички автомобили, като по този начин значително увеличават опасността от ПТП.

Нашата кампания не представлява опит за насаждане на омраза между шофьори и пешеходци, нито имаме за цел дребнаво да маркираме всяка ситуация, в която нечий автомобил е спрян на метър и половина от стената на сграда при разрешените минимум 2 метра съгласно ЗДП и правилника по прилагането му. Ние искаме да санкционираме драстични прояви като описаните по-горе. От действията на въпросните нарушители сме потърпевши всички останали, независимо дали се придвижваме пеша или шофираме.

Вярваме, че възпитанието на повечето участници в пътното движение (и шофьори, и пешеходци) не им позволява да упражнят вандализъм над чужда собственост. Според нас не е и необходимо да опитваме да превъзпитаваме тези хора. Те знаят прекрасно как е редно да се паркира, но просто... не го правят.

http://www.kato-idiot.com

Служители на охранителна фирма Джем Секюрити, която охранява Бар “Дрийм” в Перник, са били бити като роби в пернишката полиция, съобщи за Агенция “За Перник” Емил Райков - управител на фирмата. Побоят е бил предхождан от скандала в Петък, когато група младежи - видимо пияни и част от тях без лични карти, се опитали да влязат в дискотеката, и се разпалил огън с охраната на заведението. Охранителите са отказали достъп, но групата младежи успели да влязат. Към тях се присъединила още една група приятели – “подкрепление”, които носели брадви, секири, боксове и ножове. Станало меле, по думите на работещи в дискотеката. Тогава се появила полицията, която е арестувала пет служители на охраната на заведението. Според управителката на бара единият от полицаите е баща на момче  от  групата на хулиганите, а останалите са футболисти от ФК Миньор. “В участъка ни биха, като роби”, казва единият от пострадалите охранители. „Викнаха колегата ми в другата стая и започнах да чувам викове и удари в стената. След това дойде и моят ред. Биха ни с маркучи. Един се опита да ме души с верижката на врата ми, която добре, че се скъса. Биха ни по 30 минути без прекъсване”, разказва служителят на Джем Секюрити /на снимката/. Охранителите са извадили медицински в София. Говорителят на полицията Венцислав Алексов съобщи, че нямало такова нещо. Имало е привикване за случая в дискотеката, но няма информация да е имало побой.
Категория: ВОДЕЩА • ПАТРУЛКА Ключови думи: бар • джем • дрийм • емир • перник • райков • секюрити

P.S. Взето от www.zapernik.com

Агенция “За Перник” записа изповедта на Емил Райков - управител на фирмата, където работят битите от полицаи охранители.

Един мой разговор, с една приятелка. По принцип няма диалог между нас двамата. Опитваме да се надприказваме. Но сега се получи. Не знам на какво се дължи. Аз виждам много смисъл и истина в този разговор. Затова ви предлагам да го прочетете. Вярвам, че ще го оцените. Аз лично като прочетох втори път, се сетих за филма "Шивачки". Странна асоциация! Леко четене:)

Тя: Оги, как си бе?
Аз: Бивам.
Тя: Радвам се за теб. Помислих, че скучаеш, но явно бъркам. Оги, като си сам какво правиш? С какво се занимаваш?
Аз: Ами с нищо. Вися пред компа. Сега бях навън с приятели.
Тя: Оги, а на мен ми е малко гадно сега. Видях бившия ми. С едно момиче. И ми стана много гадно. Много съм тъпа. Хем ме боли, хем ме сърби. Ужас направо. Мислих си, че ако се отърва от него, няма да имам проблеми, защото не го обичам. Но сега?!
Аз: Странна работа.
Тя: Не знам какво ми стана.
Аз: И аз съм бил така.
Тя: Абе много съм зле. Все едни истории забърквам.
Аз: Аха.
Тя: От трънка на капинка. Да не те занимавам с тез моите глупости? Кажи нещо ново?
Аз: Ами какво да ти кажа. Няма нищо ново.
Тя: Ами да, живота е много скучен. Е, то както си го направиш, такъв си го живееш. Ама при нас, тези които сме по-ангажираните – нямаме много интересен живот.
Аз: Така е.
Тя: А сме млади. И това не е нормално. Тази вечер излизах с приятелите ми от детство. Не бях го правила от доста време. Но знаеш ли какво установих?
Аз: Какво?
Тя: Че уж аз като момиче, което се образова, което е пример за всички, имам всичко, което пожеля само да щракна с пръсти - съм най-зле от всички. Те останаха да работят по цеховете. Но са щасливи. Имат собстен живот.
Аз: Да. Права си до някъде.
Тя: Имам една приятелка, с която само едно спане ни делеше. Бяхме заедно в профилираната паралелика, седяхме на един чин, споделяхме си всичко.
Аз: И?
Тя: Заедно ходихме по дискотеки, по гаджета. Аз влязох да уча. Тя нямаше пари, за да започне да учи. Започна работа в един цех на 2 часа от родното й място. Аз започнах работа в общината. И пътищата ни се разделиха. Днес когато застанах пред нея, тя ми каза „Не ми трябва нищо, аз имам това, което искам. Имам любов, имам приятели. Добре ми е така. С това се живее. Никой не ме мрази. И с никой си нямам разправии. Каква е твоята полза като работиш за хората и загърбваш живота си?” След 3 год. като се обърнеш назад, няма да имаш нищо. А хората винаги ще бъдат недоволни!”. И това е самата истина, Оги.
Аз: За първи път ще се съглася с тебе!
Тя: Хахаха, стига бе. Аз, че съм малко твърдоглава си е вярно. Но не значи, че немога да мисля нормално, като всички хора, Оги.
Аз: Знаеш ли какво ще направя? Ще публикувам този разговор в блога ми.

След всички безобразия на избраните от нас "управляващи" в последните дни и седмици на нас, обикновенните граждани на Р. България ни ПИСНА!!!

В редица български форуми започна организацията на ОБЩОНАЦИОНАЛЕН ПРОТЕСТ на 14.01. Датата, на която депутатите се връщат от едномесечна коледна ваканция, ние, българите ще бъдем пред парламента за да им покажем, че ни пука, че не спим и че няма да ги търпим!!!

Призоваваме всички организации, които стачкуваха под различни форми поотделно да се обединят!

На сградата, която бе опорочена от 240 некадърници, пише "ОБЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА"!!! Нека се обединим - всички студенти, екозащитници, фермери, производители, пенсионери, онкоболни, редовите граждани на Р. България на 14.01 всички заедно да им кажем "ПИСНА НИ"!!!

Повече информация ще има във форума на БГ-МАМА, както и във всички други по-големи форуми. Кажете на колкото може повече хора - Нека всички научат за тази инициатива!!!

В името на България!!!!

P.S. СРЕЩНАХ ТОВА ПИСАНИЕ В ДОСТА БЛОГОВЕ. РЕШИХ, ЧЕ ТРЯБВА ДА ГО ИМА И В МОЯ. АЗ СЪМ НАВИТ!!! ВИЕ НАВИТИ ЛИ СТЕ????

„57-годишна жена била измамена с 15 хил.лв. от неизвестен престъпник, представил се за полицай. Тя е съобщила в полицията, че е дала сумата от 15 000 лв. на непознато лице. Час преди това жената е получила телефонно обаждане, при което непознат мъж се е представил за полицай и е съобщил, че синът й е блъснал дете, което е починало. Синът й бил задържан в полицията. За да бъде пуснат "извършителят" на ПТП било необходимо да се заплати сумата от 15 000 лв. След като предала парите, потърпевшата се е свързала със сина си и разбрала, че е измамена.”

Тази новина ме подтикна да ви покажа видовете схеми, чрез които можете да бъдете излъгани точно срещу празниците. Сега се активизират мошениците, тъй като в този период сме по-благотворително настроени.

Най-често срещаните измами са тези с машинни части – ремъци за маслодобивната промишленост, сондажни игли, в последно време и авточасти. На следващо място са измамите с така наречените колети, с ваучери, с хранителни продукти, така наречените банкови измами и най-неприятните измами - тези, при които повод за искане на пари е информация за пътно произшествие с роднини или приятели на потърпевшите.

Каква е схемата за машинните части? По принцип потърпевшите са лица, които имат някакъв бизнес, лица които разполагат с парични средства - било в частна, било в държавна фирма. Лица, които са пускали някакви обяви по вестниците, че продават и търсят апартамент, че се занимават със селскостопанска дейност и продават хранителни стоки. След като се сдобият с номера на потърпевшия, започват предварителни разговори, при които, те са толкова добре обиграни, че в рамките на 2-3 изречения добиват представа кой стои срещу тях, дали разполага с някакви пари и започват с примамливите оферти. Примерно, че имат познат главен инженер в маслодобивна фабрика, който му е съобщил, че е закъсал за ремъци, за части, за игли и търси отнякъде да ги закупи. Същевременно той е намерил друг познат, който държи такива части на склад. Те може да се вземат от там за 3,50 лв., а после да се продадат по 5,50, като разликата си я разделят двамата. Измамниците доста добре убеждават хората, защото сумите са доста високи от 2-3000 до 12-13 000 лева. И хората, очаквайки някакъв вид печалба, се съгласяват да участват. Срещите се извършват обикновено надвечер, когато е приключил работния ден, когато няма полиция по селата. Тъмно е, хората са се прибрали по къщите. Избират се такива села, които са с по-малко жители, за да няма много свидетели. В момента, в който трябва да се дадат парите и да се вземат частите измамникът, който трябва да осъществи сделката “съвсем случайно” се оказва закъсал в съседно населено място и изпраща свой „син, племенник”. Мошениците вече са се изтарикатили и започват да пращат непълнолетни, защото ако полицията ги задържи, те не носят наказателна отговорност. Всичко става много бързо. Ако потърпевшият се усъмни и позвъни на посредника, той му казва, че знае за какви части става въпрос - да ги заплати, а той после ще му върне парите. След като се прибере измаменият започва да звъни по телефоните, но отсреща вече няма никой. И отива в полицията...
Предаваните пакети обикновено са много добре опаковани, със заводски надписи, а вътре се мъдри дървен чукан, който да тежи. Или сондажни игли, които казват, че се използват толкова много, а реално това са елементи от тъкачни станове, които са излезли от употреба през 60-те години. Измамниците ги купуват от някои склад, опаковат ги много добре и слагат надписи от рода на “РОСМАШ ИНПЕКС” и други подобни. Човек като го види, може наистина да си помисли, че това са машинни части. На следващо място идват измамите с колети. Много хора имат близки и познати на работа в чужбина. Обект на тези измами са по-възрастни хора. Обаждат им се с версията, че техен близък им е изпратил колет от чужбина. В него има няколко хиляди евро, но трябва да се плати немалка такса. Обикновено се определя среща на ЖП гарите, където двамата да се видят и да минат през митницата, като разбира се, трябва да се носят парите. Предлага се при липса на възможност за пътуване, парите да бъдат занесени чрез такси. В крайна сметка, независимо дали човекът ще отиде сам, или ще ползва такси, в колета има само абсолютно непотребни вещи. Но пак с етикети, печати и марки от чужбина.

Следващият тип телефонна измама е тази с ваучерите. Измамникът се обажда и казва, че е закъсал на път, има нужда от “Пътна помощ”, и се моли да се вземат ваучери за 100-200-300 лева, да му се продиктуват номерата, за да си зареди телефона. И хората тръгват да помагат. Помагат, но в крайна сметка остават измамени.

Измамите, при които се искат пари, необходими на близък, пострадал при катастрофа, отново се прилагат на възрастни хора. Обажда се някой началник – обикновено на КАТ и се представя, да речем, за полковник Димитров. Хората още не знаят, че по новия закон за МВР вече няма военни звания, а главен инспектор и инспектор, главен комисар и комисар, старши полицай и полицай. Ако някой се обади от името на полицейски орган и се представи с военно звание, трябва да се знае, че такъв човек не съществува. Хората тръгват да помагат и отиват там, където са ги извикали. Там се оказва, че този, който е говорил с тях е на произшествие и парите трябва да се предадат на друг. После пак телефонът на измамника е изключен. Едва тогава потърпевшият се сеща да се обади на близките на “пострадалия”, и разбира, че той не е пострадал, а е жив и здрав.

При банковите измами потърпевши са хора, които са изтеглили големи суми. Извършителите са високо интелигентни и имат доста стройна организация. Единият от тях стои в паричния салон и наблюдава възрастни хора. Когато бъде изтеглена по-голяма сума той подава сигнал и групата се изнася извън банката. В близост жертвата е пресрещната и под някакъв предлог - че касиерката е сбъркала или, че тези пари са белязани за полицейска операция и не е трябвало да бъдат давани я убеждават да си даде парите на “представител на банката”, който е облечен с костюм, бадж и т.н. Вземат парите, обещават бърза смяна, която ще стане в близък офис, които се намира в сграда с два изхода.

Проблем при разкриване на всичките видове телефонни измами за полицията са разпечатките от мобилните оператори. Те идват при полицаите след 20 дни. Тогава се вижда, че картите, които ползват измамниците са безименни и няма абсолютно никакви данни за техните собственици. Един измамник с телефон за 20-30 лева и няколко карти за предплатени разговори извършва 1-2 измами и след това изхвърля всичко това. Друг вид измама са примамливите оферти за хранителни стоки на ниски цени – захар по 1 лев, олио по 80 стотинки, брашно по 50 стотинки. Хората вадят последните си пари и поръчват големи количества. Тук щетата е минимална – в рамките на 100-200 лева, но при положение, че един пенсионер има 60-70 лева пенсия, това са му парите за 3 месеца. Пазете се. Успяват да накарат хората да покажат къде държат парите си. Под някакъв предлог отвличат вниманието им и изчезват с всичките спестявания. И накрая още веднъж - Не давайте пари на непознати!

POKAZATEL

Семестърът приключи. Студентите поеха към родните си места. Колегите ми се прибраха. Аз останах в големия град, където човешките души пустеят. Умират и възкръсват в кухата градска суета. И сега наистина се уверявам, че студентите са живеца на градовете. Особено, ако сред тях са приятелите и познатите ти, с които си прекарвал приятно време. Тъпо е. Сам в цял апартамент. И почти сам в цял блок. Аз също ще се прибера на село, но само за два дена. Може и за повече, ако се съберем с приятели от гимназията. Съмнявам се. Всички са пръснати. Всеки е отишъл да търси реализацията си или начин да се справи с живота. Чувствам се като „бездомник”. Лошо нещо е да свикнеш с хората, защото все някога ще трябва да се разделите. Може би другите в града не го усещат като мен. Странни усещания. Старите комунистически общежития опустяха за няколко часа. Всеки си стегна сака и изчезна. Завиждах им. „Ти няма ли да се прибираш?”. Ами не! Няма смисъл да се прибирам. На село може да е умре от тъпотия. Е, то моето не е село. Градче от селски тип е. Същата работа. Всеки ден имах нещо като план-програма. Какво ще правя през деня и на кого ще ходя на гости вечерта за да си лафим – да ни е готино. Сега ги няма хората. За жалост ще трябва да си променя дневните редове за няколко месеца. Кой знае? Може и за повече. Тази година завършвам, а разотиването на колегите ми ме накара да се замислям точно върху това. Все на някъде ще тръгна. Лошото у мен е, че искам да знам и виждам бъдещето. Хубавото е, че не мога. Но за сметка на това сам си го градя. Е, опитвам се. Не винаги се получава. Отплеснах се в опитите си да забравя липсата на колегите ми. Не се получава. В съзнанието ми има голям отвор. В душата ми дупка. Все техни места. Места, които е нужно да запълня – временно. А след време завинаги. Тъпа работа. Не мога да го понеса. Че аз останах, а те си заминаха. Че останах сам. Сам с празните места. Дори портиера гледа по-мрачно. Сякаш блокът плачи. А клошарите наистина реват – предстоят им дълги пости. Всичко се опразни. Всичко се разотиде. Тъпо е. Академичната общност я няма. В отпуска е за известно време. Нищо. Все някак си ще го бъде.

Депутатът от “Гергьовден” Любен Дилов-син до Слави Трифонов:

"Скъпи Слави,

Избирам откритото писмо, защото в последните няколко години твоите сценаристи се упражняват с променлив успех върху мен и "Гергьовден", и - неизменно в мое отсъствие. И реших - този път - да не замълча не заради поредните неистини, свързани с малката и симпатична партия "Гергьовден", а заради ставащото по отношение на Парламента в последните няколко дни. Ще го кажа направо. Парламентът в никакъв случай не е най-съвършената форма на управление, но всичко друго, изпробвано от човечеството, като първа мярка води до бесенето на такива като теб, Слави. И като мен. По време на революция или диктатура първата жертва е истината и свободата на словото.
Няма как в Парламента да има само гениални и добронамерени хора по простата причина, че избирателите не са само гениални и добронамерени. В крайна сметка няма представителна демокрация, която да се е издигнала над нивото на избирателите си. Както няма телевизионно предаване, което да се е издигнало над нивото на сценаристите си. Лаская се от предположението, че по мое време, а и по времето на Росен Петров, може всякакви глупости да сме правили, но поне щяхме да се постараем да разберем какво е "ин виво" и какво е "ин витро" и да обясним на нашите по-непросветени другарчета, че „ин виво" не означава секс. Вярно е - има хора, които, ако за две минути не мислят за секс, нещо са се разсеяли, но е вярно също така, че критичният патос не пада от това, че си се запознал със същността на проблема. А за фонда, който разбуни духовете, истината е доста по-сложна - пари за "ин витро" и "ин виво" има, въпросът беше как да се контролира разходът им така, че да стигат по предназначение, а не някъде другаде. И тук госпожа Антония Първанова успя по брилянтен начин да ви подведе да подкрепяте един проект, който най-малкото съдържа подозрения за конфликт на интереси. Твоето предаване беше използвано, Слави, и то не заради твоята злонамереност или подкупност, а поради глупост. Както стават повечето неща у нас. Твоите сценаристи дори не разбраха, че става дума за два различни акта - специален закон и бюджета на държавата. И ако законът беше подкрепен, то съвсем справедливо депутати от най-различни партии се противопоставиха на идеите на г-жа Първанова как точно да наместят парите за репродуктивно здраве. Цялата шумотевица около „ин виво" и „ин витро" беше аберацио иктус - отклоняване на вниманието по посока на невиновно лице. Твърде вероятно е заседанието на парламентарната комисия да е обидило конкретен човек и председателят на комисията, както и председателят на парламента е длъжен да се извини, а етичната комисия да излезе с решение и наказания. Но когато наречеш всички депутати „лайнари”, това издава не толкова лош вкус, колкото комплексарщина. По простата причина, че не всички са лайнари. А и по наше време нямаше нужда сценаристите да излизат на авансцената и да ругаят, за да може някой да запомни имената им. А що се отнася до депутатството - да, имате всички основания да мразите народните си представители, защото имате всички основания да мразите себе си. Мисля, това вече го изяснихме. Да се нападат с думи и камъни парламентите е полезно, често здравословно. Особено, когато имаш идея какво друго на тяхно място да предложиш. Ти какво предлагаш, Слави, с призивите за негласуване? Управление на Ахмед Доган? Защото неговите хора гласуват независимо от твоите призиви. Монархия? "Дедо" ти е любим от едно време, ама дори хипотетичната възможност да му станеш зет, на която толкова се забавлявахме, вече е в историята. Тя се муньоса, така да се каже, както и доста хектари гори и земи. Служебен кабинет на Бойко Борисов и Волен Сидеров? Сигурен ли се, че след такъв ти ще имаш телевизия, от която да се излъчваш или ще се върнеш към революционните времена на мазетата и кабелните телевизии? Имам конкретно предложение към теб - или си смени сценаристите, или излез на избори. Стани народен представител, поеми отговорност за делата си, не само за думите и разпредели парите между диабетиците, онкоболните и бездетните майки. След което ще можеш да се порадваш и ти на определенията „боклуци, лайнари и предатели", както се радвам аз сега.

Любен Дилов-син".

           VS.              

Не знам каква ни е позлата от ЕС. Нямаме право да работим свободно в повечето членки на съюза, режат парите, които са ги събрали от нашите данъци. Ами честно казано май само заради едното безпроблемно пътуване сме членове. А, и за да бъдем черната овца. Великобритания запазила ограниченията за български и румънски работници.

 

„Икономическите проблеми, през които преживява страната, изискват да бъдат защитени най-вече работните места на британците, мотивират се от кабинета” – бих добавил, че калпавите британци никога няма да вършат работата на българите или румънците, защото в 99% от случаите тя е нискоквалифицирана работа.

„Много е важно тук да пристигат за работа само тези, от които имаме нужда, и затова решихме да запазим ограниченията за дейностите, които граждани на България и Румъния могат да извършват, заяви държавният министър за границите и емиграцията Фил Улас” – сър Улас защо е нужно да лъжете. Британците харесват и наемат на работа нелегално много българи, защото имат нужда от тях. Ама като ви знам политиката, скоро време само поляци ще останете.

„В момента нискоквалифицираните работници от Румъния и България могат да кандидатстват за разрешително за работа само в определени сектори - земеделския (бране на плодове) и хранително-преработвателния, а висококвалифицираните могат да получат работа, само ако позицията не може да бъде заета от британски граждани” – това ако не е дискриминация, здраве му кажи. Значи ние можем да берем само ягоди, да им чистим къщите и да им изхвърляме боклука. И през последните години взеха да се правят на интересни британците - прецакват нашите, карат ги да работят за малко пари или не им плащат. Живи и здрави да сме. Нашите политици пак си мълчат. Разлаеха се само отрязаните пари. Мълчете си, мълчете си! Скоро народа ще проговори!

Ако си мислите, че харесвате човека – замислете се, но не много. Не размърдайте гънките многократно за да ни ги оплетете. Ама все пак си заслужава да се замислите – в рамките на нормалното, което за всеки има различни измерения. Винаги, когато харесваме някого, се страхуваме да му признаем, или не го правим от чакане той да го направи.  Страхуваме се да ен нараним себе си, защото се обичаме. Страхуваме се да не нараним човека, към който изпитваме "нещо", защото го... Та, в ей такова положение съм сега. Не я обичам, защото не съм сигурен дали само не я харесвам. Харесвам я, ама не знам дали не само като позната – в никакъв случай като приятелка. И просто се чудя. Харесвам я? Ами… незнам! Обичам я? Със сигурност не, въпреки че показвам и такива признаци. Май си я харесвам. Да, реших го – допада ми. Донякъде покрива критериите ми. Какви критерии – и аз пък. Още като я видях ми влезе под лявата гърда.  Страшен кръговрат на мисли. Така, харесвам я. Това е сигурно. Сега обаче пред мен е следващата стъпка, която не знам каква е. И тя усеща и разбира, че нещо в мен рипа за нея. Знае го. Започна да се държи по-студено. Не знам какъв знак е хладното отношение. Замислена е. Не знам дали за мен? Или дали не играе? Мислех, че й предложи някой друг, но не. Това го изчистих. Няма никой в живота и мислите й – по думите на достоверен източник, уж. И големият момент. Тя започна да ме подозира, че крада нейни снимки от компютъра на съквартирантката й. Не, не съм го правил. Това е подло. Никога не бих постъпил по такъв долен начин. Просто, ако искам нейна снимка ще я снимам. Но неща. За какво ми е. Аз не съм ученик в 7 клас да я показвам на приятелите си. Е, вярно, взех телефонният й номер от съквартирантката й – не че тя не знае за това, ама си трае. Не го поисках от нея, щото щеше да се цупи. Всичките ни общи познати виждат искрите между нас. Та, пред мен стоят две възможности – според мен. Да й кажа редовните стандартни думи, и да чакам за ответна реакция. Може да се усмихне и да не ми отговори – един на нула за мен. Може да ми каже „абе човек, ти добре ли си, и …” – тук я губя тотално. Има вероятност да каже объркана съм – везните клонят към мен. Или просто да ме отреже най-любезно – нула на нула и аз губя! Другият вариант е да си мълча и да следя реакциите й. По тях да градя тактиката си. Много дълго време изисква това нещо. Но не е гаранция, че ще е един а нула за мен. Е, целта си заслужава жертвите. Трябва да се пробвам, ако се прееба ще се прееба. Голяма работа. Ако спечеля, само аз печеля. Ако загубя, губя само аз и душата ми. Ама не съм решил дали да използвам първият или вторият вариант. Двоумя се. Ама все някой от тях ще използвам. Честно казано се изкушавам да й кажа всичко. Нали знаете това чувство – „Ако бях й казал, какво ли щеше да …?”. Но го има и другото усещане след казването – „Ако не бях й казал, може би щеше да …”. Ето тези две неща ме гризат много. Тя усеща с всичките си сетива вече, че нещо в мен напира. Не знам дали е плод на фантазиите ми, но сякаш и тя не е безразлична. Тук мога и да греша. Чудя се. Няма човек, който да харесва някого и да не си фантазира за мисленето му. Невъзможно. Винаги се опитвам да гадая какво мисли. Везните клонят към първият вариант, ама и вторият не се дава. И тук идва големият въпрос „Нужно ли е да се рискува при жените?”. Да, нужно е. Ако и тук не се рискуваш – просто няма къде. Не е нужно да стоиш като професор по физика и да следиш експеримента. Просто трябва да си част от него. Нищо повече – част от него. И да се надяваш да приключи успешно за теб. Без да се опариш или прободеш душевно. Ще го измисля! Трябва да го измисля! Дано да го измисля! Ще съм искрен - без излишни емоции и напъни. Раз-два и три. Това е!

P.S. Какво ще кажете, а?
 

Пак се появиха събирачите на пари за „болни” дечица. Пак почнаха да се озъртат по главните улици на големите градове. Пак почнаха да ни подават някакви снимки и фалшиви декларации от различни фондации, „борещи” се за живота на децата от фотографиите. Една година няма да оставят човек да се наслади на красиво украсения град. Ебаси. Как може такова нахално нарушаване на насладата от коледното и новогодишното настроение. Безсрамници. Нужно е да оставят хората да подишат спокойно и да завършат без ядове разходката си. Какво им висят на главите и влизат в ролята на спасители. Ей, голяма мафиотщина. Гадното е, че по-възрастните им вярват. Дават им част от малкия си семеен бюджет, който го формират от ниските си пенсии. Срамота. Господ ще ги гори тези крадци. Не знам защо полицията не предприема никакви мерки срещу подобен начин на грабене на народа. Не знам какви са има правомощията на ченгетата. Трябва да ги дръпнат тези типове и типки в участъка. Нека ги разпитат и да получат обективна информация за тях. Какво са ги оставили да дразнят гражданите. Сигурен съм, че подобна полицейска акции ще вкара доста лица в зад решетките. Мамка им, вече не те оставят да се насладиш и празниците.

N.B. НЕ ДАВАЙТЕ НИКАКВИ ПАРИ ИЛИ НЕЩО ДРУГО НА ЛИЦА, КОИТО ВИ МОЛЯТ ЗА ПОМОЩ, С КОЯТО МОЖЕ ДА СЕ СПАСИ НЕЧИЙ ЖИВОТ. АБСОЛЮТНА ЛЪЖА Е ВСИЧКО! ПАЗЕТЕ СЕ ОТ ГРАБИТЕЛИ!