„Да ебеш или да не ебеш? – това е въпросът!, казвам Аз – индивид човешки.

Реших да говорява писмено за красивите думи, като ги събера na едно място – тук. Красиви думи, които повечето от нас ги определят като мръсни. Красиви звучни думи, които като ги чуеш ти се изпълва сърцето, но не искаш да ги произнесеш, защото се срамуваш. Срамуваш се от себе си, от околните, от приятелите, защото си ги произнесъл с чистата си уста, през която много често минават по-мръсни елементи. Но просто не усещаш вкуса на мръсотията. Срамуваш се, защото мама и тати са ти казали, че путка е лошо нещо. Че путка не можеш да изречеш пред много хора, дори изобщо не е препоръчително да казваш това. Че хуй и путка са лоша комбинация. А иначе тати понаебава мама всяка вечер. Вкарва хуй си в путката й. И се получава сочна праскова, намушена с дебела костилка. И не ти казват, че благодарение на този микс съществуваш. Оставят те сам да достигнеш до кулминацията – когато на сухо си биеш първата чекия, защото не знаеш че плюнката помага в това величествено дело. Или пък се събуждаш с червени гащи и питаш мама „какво е това”. Но сега времената малко се попромениха и всеки знае всичко (за плюнката не съм сигурен). Използвам тези думи за пример, защото са удобни, ясни и разбираеми. Никой да не дава повод за действие на подсъзнанието си. Думите ги избрах неслучайно! Иначе има и грозни слова. „Пари”, например. Изречеш ли това всеки е готов да ти помогне или да те убие за тях. Очите му стават бизонски, ушите – магарешки, мисълта – дяволска. Но „пари” се слави като хубава дума за разлика от горните две. Независимо дали са прани или непрани, мръсни или чисти, за бели или черни дни. Въпроса е, че са пари. Казват, че с пари любов не се купува. Хахахахахаха. Ще ми се пукне гръкляна от смях. Човеци мили, чичковците и лелките или синовете и дъщерите им с много money не усещат и не изпитват любов. Те са заразени от мангизния синдром, който много лесно и бързо се предава. Но забележете – думата пари се слави като хубава. Нищо, че убива. А путка и хуй са лоши думи. Нищо, че давата старта на живота. Всъщност точно това е реалността драги другари. Крием хубавите неща, защото са били лоши. А иначе ги използваме в прагматичните си гъвкави нощи или тем подобни дела. Използвам лошите неща, мислейки че са страхотни. Взели сме някакви станадарти, които мислим, че могат да бъдат валидни за всички. Срамота е да се замазват очите на хората. Сякаш човешкото око е възпитано да определя красивото и грозното, черното и бялото. Но това е факт. Може би кроманьонеца е виновен. Но сякаш поне веднъж е нужно да се покаже дадено нещо и да не се коментира. Всеки сам вътрешно да го определи. Да не се прави на експерт и да дава оценки. Абсолютна теория на този свят няма. Дори най-популярната теория (на Айнщайн) се казва Теория на относителността. Малко са хората като Айнщайн, които вярват и знаят, че всичко е относително. Не можеш да учиш на морал, да възпитаваш, да оценяваш или да се правиш на много умен, когато живееш в една изкревена среда, където ти самия си обречен на глупостта на всеобществените стандарти и говориш с „хубави” думи. Гледаш стегнатият задник на минаващата жена, праскаш я наум, дори турски чекии си правиш с нея – наум (мъжът). Но не си го признаваш. Или пък искаш да го изчукаш, но като ти го предложат се правиш на срамежлива и примерна (жената), „кой знае каква патка има” си представяш подсъзнателно. В речта си не използваш грозни думи (прясна пичка, като праскова; възбудена пишка, като току-що откъснат банан), а иначе си мислиш за тях. Не даваш на мисълта си да се изкаже. Това сме ние човеците. Не даваме право на слово на мисълта и съзнанието си. Лошо е. Избива на сериозна глупост. И както казва Карбовски „НИЕ трябва да наричаме вече нещата със собствените ИМ имена. НИЕ
през цялото време употребяваме местоимения...”.

Точно тук нелогично искам да вметна нещо за средностатистическите мръсни кучки и първокласните кучи синове, наречени свински копелета. Ще ви светна какво означават тези нестандартни словосъчетания за мен

Средностатистическа мръсна кучка* – Жена. Прави за пари и слава всичко. Понякога и за самата кауза се жертва. Душата и е по-грозна от циганско гето. Но за сметка на това външно може да изглежда като красива възрожденска къща в Созопол. Понякога и потресаващо чудовищна е на външен вид. Но това е тя – средностатистическа мръсна кучка. Прави се на умна. Рядко й е даденост тази черта. Облича се добре. Иска да изглежда точно като средностатистическа мръсна кучка – готино. Обича да дава съвети. Независимо за какво става въпроса, тя винаги е „компетентна” и има становище. Доста често е права. Само съм чувал, че прави добри свирки. Възможно е да бъде и лесбийка, но изглежда като пичка от класа.  Това е тя - средностатистическа мръсна кучка.

*Аз се кефя на такива жени. Не се срещат често.

Първокласен кучи син или свинско копеле* – Мъж. Богат. Обича да ебе много. И все иска да чука нещо прясно. Изневерява на жена си. Дори с мъже. Изказва се на пресконференеции. Пример за подражание е сред хората, защото не знаят какъв мръсник е. Може да се сравни с нещо... няма такова нещо като него. Уникален е. Умен е. Много, дори прекалено. Рядко е нещастен. Не го показва. Той диктува мъжката мода. Пич.

*Искам да стана такъв. Няма да изневерявам на жена си.

Някой ще каже „гледай как ги нарече, а как ги описа”. За мен Средностатистическа мръсна кучка и Първокласен кучи син са словосъчетания с хубави думи.

Този, който е роден с гвоздей, е обречен да кове цял живот. Тази, която е родена с дупка за гвоздей, е обречена да бъде заковавана от него до края екзистенцията си. Но в днешно време е възможно гвоздея да закове и себеподобния, както и дупката може да бъде забита от друга дупка... или казано на простолюден език „ако си роден с пишка ще ебеш, но може да ти скочи някой гей и да те барне отзад неусетно (пази си гъза в дискотеката). Ако си родена с путка ще бъдеш ебана. Има вероятност някоя да ти предложи да те лижи отдолу (пази си врата в дискотеката – от там почват да лижат обиконевно).

N. B. Това е само едно мнение. Кардинални промени трудно се правят в мозъчната структура на човека. И май почти никой не се нуждае от тях...

P.S. Искрено се надявам модератора на Blog.bg да не цензурира този мой постинг!!! А иначе, ако има такива мои читатели, на които нe им харесва написаното, или не го понасят – горе в десния ъгъл има малко хиксче. Моля, натиснете го за изход. Благодаря!

В деня на заминаването с Васил станахме доста раничко – около 4:30 някъде. Хванахме трамвая до жп гарата, а от там си взехме такси до летището. Таксиметровият се оказа доста словоухотлив и ни наду главите до там. Нямаше как, изтърпяхме го. Имахме среща с Гергана там. Тя беше със сестра си в таксито пред нас. Чекирахме си багажа, помотахме се малко вътре и тръгнахме към изходите. Преди това отворих лаптопа за да си видя пощата за последно с бългаски интернет. Качихме се в самолета и излетяхме. Бахти кофтия полет. Летяхме три часа и двайсет минути от София до Лондон. Самолетът беше ужасно тесен. Ако страдах от тесноместие или тесномразие сигурно щях да скоча от самолета. И когата един от пътниците попита стюардесата „За какво е направен този самолет, защо е толкова тесен?” и тя отговори „Направен е за дълги полети – като до Лондон например!”. Пичка й лелина. К’ъв Лондон... не си усещах краката като слязох. Не пътувам за първи път, но както и да е. Нооо... Простено им е. Нали е наша компания. Ама все пак време е да се стегнат малко. Стъпихме и на британска земя. Малко изпаднахме в паника с Гери, но се справихме. Малко ме беше яд, че ми скъсаха сака. Но ми мина. А за капак ме спряха и полицаи. Помислиха, че пренасям цигари. Живи здрави да са. Бръкнаха ми в скъсания сакец... видяха на майка си... и дрехите ми. Е, тяхно задължение е. Нека търсят. След това си купихме билети за Кингс Крос. А от там хванахме влака за Скигнес – около този град се намира мястото където ще работя (работя сега). Малииии, тези англичани направо ни разказаха играта. Не стига че платихме заедно с Гери около 120 паунда до това градче, а плюс това почти през цялото пътуване бяхме прави. Имаше свободни места, но са били резервирани. Да им сера на отношението. Един дебел чичко англичанин си разпльокал ташаците на две седалки, а ние прави. Да факам майната на отношението ви аз драги англичани (има и добри такива обаче, уверих се). После сменихме влаковете. Слязохме на Гренхам. Гергана купи по един Сникърс и по едно Баунти. Колко добре си седяхме на пейката и си чакахме другия влак – отпочивахме от тежкия ден.. Ама нещеш ли един стар дядка, седящ зад нас на другата пейката, застреля Гери с една мощна пръдня така, че чак бях ранен... хахахахаха. Ама наистина си беше мръсна струя от вътрешноста на червата му – знам ли, може би от там минава пръднята. Ебати въздушния снаряд. Мръсен дърт пръдльо. И продължи да си говори с англичанка, която седеше до него. Все едно нищо не се е случило. Все едно си е поел свеж въздух и е издишал въглеродния двуокис. А ние за малко да изкараме Сникърса обратно. Едновременно ни се драйфаше и ни беше ужасно смешно. След пръднята на дядката се опитахме да вдишаме чист английски въздух. Ама то така стана, че самият въздух във влака за Скигнес ни издуха здраво. Още като се качихме всички прозорци на влака бяха отворени. Тия хора за течение не са ли чували!? Все едно бяха включени десет нови японски климатика до край да духат студено. Иначе англичаните си седяха вътре необезпокоявани от силната студена въздушна струя. А ние с Гери си облекякохме всички дрехи извън саковете. След два часа полуизмръзнали стигнахме до целта – Скигнес. Какво да видим – хората с панталони три четвърти. Малиии. И с тениски къс ръкав. Грееше студено слънце. Това за тях било страхотно време. Шефът, Дейвид, ни чакаше на гарата. Закара ни до супермаркета да напазарим нещо за ядене. Ние пък взехме, че купихме доста неща, почти за половин седмица. Тръгнахме към фермата с джипа на Дейвид. По пътя си говорим с него. Разпитваше ни за различни неща. А моят развален английски е ужасен. Не стига, че развален, а и ужасен. А и аз бях свикнал с американския английски, а сега ще трябва да свикна и с британския. Във фермата приятелски ни посрещнаха поляци, които сериозно продължават да окупират Кралството. Настанихме се в караваната си. Два дена имахме почивка. Тъкмо да опознаем региона. Освен, че се загубихме веднъж с Гери не направихме нищо значително. Карахме колела – 4-5 часа. А след това ни боляха задниците – все едно са ни забили пирони около ануса. Аз така го чувствах де. Щях да забравя – Дейвид ни показа всички места засяти с ягоди, малини, боровинки и цариградско грозде. Започнахме работа вторник. Плевихме цял ден. Е аз почти цял ден. След обяд ми дадоха машина, с която да кося. Големи приятели станахме с джаджата. Почти три дена бяхме неразделни. Скапа ми рамото мръсната косачка. Ама след това и аз и разказах играта – счупи се. Е как няма да се счупи, много място окосих. Така леко и понякога тежко мина първата ни работна седмица с Гери. Всъщност в цялата ферма бяхме само трима души. Аз, Гери и полякът, който ни е супервайзър. Анджей му вика шефът (на полски името му е някак си изчанчено и англичаните не могат да го произнасят, дори и аз). Ама ние  с Гери го прекръстихме на Амджъклама. Кеф голям. Първата събота работихме до обяд. Вечерта решихме да пийнем биричка. Поканихме Амджъкламата и сестрата на Дейвид – Лийз. Към 23:30 тя предложи да ходим на диско. Съгласихме се. Първата ми вечер на диско в Англия. К’во диско бе братче. Имах чувството, че съм на маскен бал. Едни англичанки бяха облечени като полицайки с жартиери. Други като ангели пред вратата на Св. Петър. Трети съвсем различно. Гери каза, че и преди е вижадала това. Е за мене си беше първи път. Очите ми бяха девствени за тази британска реалност, до този момент. Прибрахме се от дискотеката. Амджъкламата се натискаше на Гергана, което малко ме дразнеше. Но понякога го съжалявам. От четири години работи в тази ферма, английския му е грозен и неразбираем. Абе изобщо няма такъв. Няма жена. Преди да дойдем беше сам във фермата един месец и кусур. Мислим че около 40-те, но се оказа на 31. Здравата е загорял. За жена имам предвид. Както каза Дейвид – след работа той има нужда от студена бира и гореща жена. Както и да е. Следващата сутрин с Гери заминахме за Скигнес. Разходихме се. Наслаждавахме се на красотите. Имаше и гнусотии. Един ей така както си вървеше така се уригна... имахме чувството, че ще изкара дебелото си черво през устата. Намерихме WIFI зона – безплатен нет. Охааа. Кеф. Проверихме пощите си, поскайпихме малко... неможах и немога да кача снимки, защото нета, който плячкосваме е доста бавен. Ама удовлетворява нуждите ни. Гери искаше да си купи мр3 плейър. Влязохме в един магазин от главната. Попитахме най-любезно продавачката. Тя ни предложи нещо подобно на грамфонна кутия. Не ткова бе госпожо. Или тя не ни разбираше, или ние не можехме да обясним... С пръст й показваме колко да е голямо. Ама тя пак ни показа подобна кутия – по-малка. После открихме плейър в друг магзаин. Нормален малък плейър, не като грамфонна кутия. Деня беше хубав. Имаше и весели хора. Чакахме на автобусната спирката. Изведнъж момиче от минаваща кола ни „застреля” с воден пистолет. Готско беше. Ние само се смеехме... Красиво е в Англия и много подредено. Почти не прилича на България. Имат и мръсотия. Но за разлика от нас вместо да я сочат само, англичаните я премахват. Фермата ми е близо до Северно море, което не става за къпане. Кафяво е. Незнам защо. Изглежда мръсно. Но плажът е много чист. Доволен съм от работата си. Чувам се с приятели от България. Чувстваме се добре с Гери за сега. За шефа нямам думи. Трепач е. Пич от класа. Особено последните дни. Сега няма кой знае колко работа. Но той ни намира. Хич не прилича на работа, ама той го прави колкото да трупаме работни часове. Общо взето това е от първата ми седмица и малко от втората в Англия. Всъщност днес се навършват точно 14 дена от както сме тук. Днес с Гери сме на разходка в Скигнес. И пак крадем нет. Иначе как ще поствам в блога...

To be continued…

P.S. Следващият ми постинг ще е доста извратен. Не е препоръчителен за хората със слаби сексуални сърца. Не заради нещо друго просто искам да ги предпазя от полов удар! Много усмивки, здраве и късмет на всички, които четат блога ми!

Тази година незнам как, но се реших да кандидатствам за бригада. Брей, получи се бе! Ей на, с Гери (моя колежка, вече и съкилийничка) сме избраните. Аз минах между капките, щото за първа година се опитвам да замина. А тя миналата беше в Кралството! Та както и да е... Въпроса е, че заминаваме. Чувствам се необяснимо странно... Хем ми е готино... хем пък тъжно. Но със сигурност ни очаква голямо приключение!

Преди да замина...

Купони копеле, купони... Малиии, разкътах се от пиене и танци. И съм щастлив, че имам приятели, с които отпразнувам заминаването си от България и пристигането в Англия. Първи купон – аз, Натали и Криси. Жестоко , гарнирано с много бира, вино, мног неща за лапане (за ядене, просто тази дума „лапане” ме изпълва с кеф), бесни танци и песни. Решихме да стартираме с вино в градската градина. Едно, две, три, четири... опаааа, винцето свърши (е, 3 литра за трима нормално). Отбихме се да вечеряме в един гъзарски ресторант. Жалко, че не си носех лаптопа, имаше WIFI. Друг е въпроса, че не ми беше до компютър. Но аз съм известен сред моите приятели и познати, че си падам по това да „крада” безплатен нет. Е к’во да пра’я сега, не искам да плащам за нет. Та както и да е. Вечеряхме и се качихме на втория етаж на хаос парти. Ухааа. Дай Секс на Плажа, дай бира, дай туй, дай онуй... и там се натъпкахме с алкохолна течност. От там поехме към караоке клуба. Ааааааааааа..... сещате се нали за Дулсинея, кой я незнае нея. Точно – забих това парче като аматьор-певец. И там по 3-4 бири свалихме. Ухааааа. Якоооо. Купон. Копелееее. Пичка им лелина (звучи страшно, повторете си го няколко пъти, якооо) на олигарсите, мразя ги. Уффф като се напия ставам откровено искрен и понякога се мразя заради това (спокойно няма да си посегна). И така се прибрахме по живо и по здраво на два клатещи се крака, общо шест. Сутринта трябваше да почистим част от града (инициатива, свързана с Деня на Земята). Почистихме предвиденото място. Махмурлии и полузаспали. Обядвахме в готин възрожденски ресторант. Натали се прибра, аз поех към вкъщи, Криси изморена се докопа до апартамента си. И така се разпиляхме. Замислям се сега и разбирам, че това бяха едни от хубавите ми последни мигове на наша земя. Безценни мигове за мен. Наистина е прекрасно, когато има с кого да споделяш радостта си. Не е вярно, че приятелите се познават само в трудните моменти. Те се познават и в хубавите такива, особено, ако са до тебе в точния момент. Второ парти – с Гери решихме да го направим в моя смешен апартамент в студентските общежития, пълна скръб са тези стаи, но пълни със спомени. Това е хубавото на тези общежития. Пазят тайни, издържат на всякакъв тормоз... и още какво ли не. Та събрахме се ние – аз, Гери, Кузман, Даниела, Анка и Криси (тя ни правеше коктейл Кървавата Мери – Блъди Мери). Малко след старта на купона се включиха за малко другата Даниела, Трифон и Деси. Кървавата Мери ме удари леко в главата. До 00:00 се веселихме в нашия апартамент, от там хайде на ретро парти. Купон до 03:30 и там. Трябваше да се приберем рано, щото сутринта бяхме на изпит с Гери и Дани. Ама като се прибрахме довърших доматения сок с водка – жестоко. Ама за дискотеката всички така се наконтихме, че нямам думи. Незабравима последна вечер за мен с тях. За първи път усетих, че на Гери й е малко тъжно – същото чувство бе обзело и мене. С една разлика, че аз нямам гадже, за което да мисля. Бохем човек съм бе. Пак засегнах тази тема за жените. Не ми е любима, но сякаш се опитва винаги да бъде в дневния ми ред. От време на време успява. Но както и да е. Сега за жени не ми се пише. Почна ли за тези красиви и понякога глупави същества да пиша, и аз ставам глупав. Незнам защо. Имам такова усещане. И затова мисля, че не трябва да се дълбае много. Отплеснах се. Прибрахме се от диското. Спах при момичетата. Сутринта на изпити. Къде с добра, къде с лоша оценка, взех 3 изпита. И колежките ми така. От там се прибрах в малкото си градче. Даниела пое за Добрич. Гергана към вкъщи за да утеши умората от пиянската вечер. Няма какво да се самозалъгвам, Васил ми липсваше. Нямаше го. Чух ме се по телефона само. В София е. Беше тъжно усещане, забъркано с алкохол и много хубави момичета... и хубави стари песни. Трети път – Шон ми се обади. Искаше да му гостувам в Разград. Съгласих се. Заминах за там. Шон ме чакаше на автогарата. Аз съм първият му гост в новата му квартира. Правихме пица, пихме бира и вино. Благодарение на мене дори паркета му опита от виното. Е ко да прая. Бутнах с крака си чашата... без да искам разбира се. Другият ден на обяд тръгнахме с него за Шумен. Имах 4 дена за Англия. Заведох го в студентските... опаковах си багажа и се запътихме към апартамента на Криси. Оставих си партакешите там и се разходихме из града с Шон. Стана надвечер. Амбър пътуваше от София за Шумен. Трябваше да я посрещнем. След като пристигна отидохме да ядем пица. И бира пихме разбира се. В апартамента на Криси разбъркахме Блъди Мери. Не се напих, но беше достатъчно за да ми се спи. И пак бесни танци. Те излязоха на диско. Аз бях изморен и си легнах. Сутринта трябваше да пътувам за София, а преди това да посрещна майка ми на автогарата. Заедно пътувахме. И горе-долу до тук с купоните

Стигнахме до столицата около 16:00. Блъсканици в градския транспорст – ужас до шия и отврат..., а иначе сме в Евросъюза. Както и да е. Оставих си багажа в апартамента на братовчед ми. Оставих и майка си там. Обади ми се Васил. „Хайде да пием по нещо. С Даката ще те чакаме пред Билла”. Съгласих се. Седнахме тримата в едно кръчмоподобие. След по една биричка с Васил тръгнахме към квартирата му. Говорихме си за доброто старо време – е, не чак толкоз старо, ама минало. Сутринта станах рано за да си хвана влака за Пазарджик. Бях обещал на Минков да му ходя на гости преди да замина за Англия. С Ангел се уговорихме да се видим там – направихме едно малко събиране. Видях се с Тейлър също. А Карси в последния момент се присъедини към нас от Враца. Почти цяла нощ лафихме – засегнахме толкова много теми, че в един момент и на нас ни писна да говорим и реишхме да си легнем. Следващия ден с Краси хванахме мутрисата за София. Сбогувахме се с Минков и Ангел – без сълзи разбира се, нали сме мъжки момчета. От гара София изпратих Красимир за Враца – взех си сбогом и с него. Гери ми се обади и каза, че ме чака на метро-спирката в „Люлин”. Видяхме се и с нея за да доуточним детайли от утрешното предстоящо ни пътуване до Обединеното Кралство. След серщата с нея отидох да се сбогувам и с майка ми. Чакаше ме в при братовчед ми. Иначе вече беше почнала работа. Тя проплака, но аз не. Щях да я разстроя повече. А и мъжко момче съм. Шегувам се. Плача  и аз – понякога. Спах пак у Васил. Тревожехме се багажа ми да не надхвърля позволените 20 кг. Намерихме един кантар, който тегли до 8 кг. И с него кило по кило претеглих багажа си и го натаманих.

To be continued…