На 19 септември инцидент предизвика изтичане на цял тон течен хелий в 27-километровия тунел, монтиран 100 м под земята.
Големият адронен колайдер - най-големият в света инструмент, използван във физиката, бе спрян за пръв път дни след задействането си на 10 септември заради проблем в електрическата система за охлаждане.
Целта на колайдера е да ускори снопове от частици почти до скоростта на светлината, а после да ги сблъска, пресъздавайки за кратко условията, съществували след "Големия взрив", създал Вселената преди 13,7 млрд. години.
За създаването му бяха необходими почти 20 години, 6 млрд. швейцарски франка и екип от 5000 учени.
Учени от Новосибирския институт по ядрена физика, участвали в създаването на най-мощния ускорител на елементарни частици в света в Швейцария, започнаха работа върху нов вид колайдер, съобщи ИТАР-ТАСС.
Големият адронен колайдер ще изчерпи възможностите си след 15-20 години, смята ученият от Руската академия на науките Александър Бондар.
Приблизително толкова време ще е нужно и за създаването на ускорител на елементарни частици от следващо поколение - линеен колайдер. Според руския учен сега трябва да се мисли за следващата стъпка във физиката на фундаменталните изследвания.
"Ч.Р.Д! Всичко, което ти желая е: здраве, защото е важно, щастие, защото е необходимо, любов, защото тя ще спаси света, упоритост, за да преследваш мечтите си, търпение, за да ги постигнеш и смелост, за да ги отстояваш докрай! Нека всяка твоя съкровена мечта се превърне в реалност. И дано по-скоро срещнеш подходящата жена", Деси от Долна Баня.
"Ооо, рожденника, да си жив и здрав и в кръста корав, много любов и истински приятели ти желая. И хубава професионална реализация", Мариян от Радио Шумен.
"ЧРД. На този ден всеки пожелава много, а аз ти пожелавам малко приятели, но истински, Малко късмет, когато ти е нужен и много любов, когато ти поискаш", Галина от Кюстендил.
"Честит рожден ден Оги, пожелавам ти море от любов, океан от пари и водопад от жени", Жулиета от Симитли.
"Времето лети. затова не му мисли! Втурвай се в живота бясно и дано ти е ясно, че със здраве и любими хора, живота е песен, а не умора. ЧРД Оги", Николов, учителят ми по История в гимназията.
"ЧРД брат! Да си жив и здрав. Това е най-важното. А след това ти желая да срещнеш една красива и умна жена", Краси от Враца.
Подбрах съобщенията на случаен пинцип. Иначе има още. Сигурно до края на деня ще се удвоят и утроят. Благодаря още веднъж на хората, които се сетиха. Според мен жеста в тзои живот, който живеем, е доста важен. Човек с приятели може да успее, но без приятели никога. Защото приятелите правят жестове. Жестове правят хора, които нямат за цел да надживеят Вселената!
P.S. Поздравявам ви с това парче :)
10.09.2008 г.
Поток от протони премина през цялото колело на гигантския ускорител на частици.
В 10.30 часа българско време в Женева започна работата по пуска на най-мощния в света ускорител на елементарни частици, известен още като Големият андронен колайдер (LHC), който има за цел да възпроизведе условията при "Големия взрив", довел до възникването на Вселената.
Поток от протони се отправи на "пътешествие". Лъчите бяха пуснати в тунела на колайдера и те преминаха през целите 27 километра на дължината му. Мощността на потока бе около 450 гигаелектронволта.
Това е 30 пъти по-малко от проектираната мощност на ускорителя. През следващите няколко дни поток от протони ще бъде пуснат в колелото на ускорителя в обратна посока. Това са все още тестови изпитания същинския експеримент, при който ще се получи сблъсък на протоните трябва да се проведе на 21 октомври 2008 г.
Пълната си мощност той ще достигне през 2010 г.
Преди началото на експеримента тунелът беше охладен до температура, близка до абсолютната нула (-271 градуса по Целзий), а тестове показаха, че всички елементи от него са синхронизирани.
С експеримента се търси легендарната вече частица Хигс-бозон, наричана още "частицата на Бог".
Днешният експеримент е само проверка на гигантската установка, същинският опит е насрочен за 21 октомври. Сега ускорителят работи на минимална мощност, но дори тя е 7 пъти по-голяма от мощността на всички досегашни ускорители.
Конструкцията с форма на окръжност с диаметър 27 километра е монтирана в гигантски тунел на дълбочина 100 м под земята на границата на Швейцария и Франция.
С помощна на 120 мощни магнита два насрещни лъча протони ще бъдат ускорени почти до скоростта на светлината и ще бъдат сблъскани.
Смята се, че така ще бъдат пресъздадени за кратко условията, съществували след "големия взрив", създал Вселената преди 13,7 милиарда години.
Хиляди датчици ще засичат моментите на сблъсъци, което ще позволи на изследователите са вникнат по-добре в тайните на материята.
Освен това специалистите от CERN се надяват да получат нови данни да процесите на преобразуване на материята в енергия, а така също очакват експериментът да разкрие загадките около антиматерията и взаимовръзките на пространството и времето.
За създаването на LHC бяха необходими почти 20 години, 6 милиарда швейцарски франка и екип от 5000 учени.
Според френския астрофизик Хюбърт Рийвс, машината може да даде неочаквани резултати, които да преобърнат физиката на елементарните частици нагоре с главата.
Възможно е да бъдат потвърдени или отхвърлени теориите за суперсиметрията, както и откриването на частица, за чието съществуване учените имат само теории.
Преди старта се твърдеше, че в ускорителя може да възникнат черни дупки, способни да унищожат както него, така и да погълнат територията на Франция и на Швейцария. Повечето учени отхвърлят такива рискове като невероятни по всякакви разумни стандарти. 
Канадски психолози от Университета на Торонто са установили, че изразът "хладен прием" не е само метафора.
На доброволци, обект на лошо отношение от страна на колегите, температурата в помещението се е сторила по-ниска, отколкото на другите, "стоплени" от приятелска дума или похвала, съобщи сп. "Сайънс".
Ченбо Чжун и Джофри Леонардели от Университета на Торонто са извършили опити с 65 студенти, разделени на две групи. Част от тях са били порицавани, а другите - хвалени.
След това са били накарани да кажат каква е температурата в помещението, в което е бил извършен опитът. Оценките са се движели от 12 градуса по Целзий до 40 градуса по Целзий.
Средно хората, които са мислели за доброто отношение към тях, са възприемали, че температурата е с 2,6 градуса по-висока. Учените извършили и още един експеримент. Играли на компютър крикет.
На едната група машината непрекъснато "подавала" топки, а другата почти непрекъснато пренебрегвала. След играта всички участници отишли да се нахранят.
Студентите, игнорирани от компютъра, си взели гореща супа или кафе, а другите предпочели чипс или сода.
Според авторите на изследването, резултатите убедително доказват, че чувството на студ може да е свързано не само с обективната температура на околната среда, но и със субективни преживявания - със самотата например.
С тази теория е съгласен и Джон Барг от Йейлския университет. Според Чжун, феноменът може да е свързан с детските ни преживявания - ние асоциираме топлината с родителите си, които са се грижили с много любов за нас.
P.S. Qka pesni4ka:)
Какво може да събере на едно място Бат Бойко, кмета Красимир Костов и др. Дъбов? Софрата, естествено. Особено ако е празнична. Точно така е станало вчера (2008, Септември, 5) на ресторант "Пети километър". Сватбата на сина на лидера на ДПС във Венец Бейзат Яхя е станала повод на крака да му дойдат свидни гости - няма да ги изброявам всичките, а само знаковите - генералът от резерва Бойко Борисов, кметът на Шумен Красимир Костов и съпартиецът му и вицешеф на БСП Димитър Дъбов, Юнал Лютфи (плюс ченгета - настоящи и бивши, няма как да не споменем бившия Галин Славчев). Бил е и вербовчикът на Бейзат за каузата на Държавна сигурност. Лошо няма, сватби и погребения - с хора се правят. Направи ми впечатление един дребен факт. Колеги поискали от Бейзат разрешение за снимки. Бейзат, който би трябвало да е домакин на сватбата, не посмял сам да вземе решение, а се допитал. Но не до Бат Бойко, не до кмета Костов и не до др. Дъбов. А до кума и шеф на "Лукоил" Валентин Златев (в неговия самолет долетял за сватбата столичният кмет). Той пък преди да разреши се консултирал с пиар агенция. Но това е дребен детайл. По-важното е, че става ясно кой кара влака, а тия дето ни се пишат за машинисти, всъщност са обикновени кондуктори. Прости дизайнери, както се изразяваше един мой гениален шеф. При това положение има ли значение кой ще спечели следващите избори?© http://novinarium.blogspot.com
Дни на личен и професионален неуспех, но не умиращи амбиции за утеха…
Преди седмица ме поканиха на интервю за стаж в една от най-реномираните телевизии в България. Бях много щастлив. Тръгнах за София ден по-рано, защото мислех да уредя някои лични, мои взаимоотношения с някое не случайно момиче за мен. Но така и не събрах смелост да го направя. Както и да е. Вместо това се обадих на една позната, която бачка в USA’s Еembassy., демек в Американското посолство. Тя ме покани на обяд там. Ей, беше много готско. Но си знаех, че тази не случайна дама ме очаква с нетърпение, но гордостта й не позволяваше да го покаже(единствено това мразя в жените). Та, хапнах типичен американски сандвич, но направен в България. Разходих се в огромната сграда. Красива, подредена и тиха. И… дойде деня за интервюто в голямата телевизия. Мисля че го минах успешно. Като изключим факта, че една кокошка, наречена още отговорен редактор се заяде с мен. Очаквах да ми се обадят, че съм одобрен, но уви. Ами живота продължава, но малко тежко от преди, за мен. Първият ми професионален провал/неуспех. Превъзмогвам го вече. Но какво да се прави. До като има кокошки, петлите ще са зависими. От София поех за Велинград. Бяхме уговорили среща с младежи от почти цяла България. Важна среща. Имахме желание да учредим национална младежка организация, в която думата да имат само младежите. Ама уви, и срещата се провали като интервюто. Аз бях със спаднало настроение, а срещата ме разочарова напълно. Много хора, на които разчитах не дойдоха. Болеше ме от това. Но се опитвам да преживея и този факт. Върнах се в София, през Пазарджик. Легнах изморен. Сутринта тръгнах за Кюстендил. За да се срещна с въпросната дама, която мислех, че ме е очаквала с нетърпение. Но този път я предупредих един час преди влака да пристигне. Не знам дали беше приятно изненадана. Поговорихме си… Бах маа му. И тук провал. Нещо ми дойде в повече. Ама не позволих чашата да прелее през очите ми. Само малко потече по бузите ми. И спря. „Всяко зло за добро”, казват хората. И аз съм на тази максима. Не съм бил черноглед. Няма да си го позволя никога. И мен ще ме огрее и стопли Слънцето – някой ден, може би.
За телевизията – млад съм още, ще се появят много възможности пред мен. Благодаря все пак на моя колега, който бе до мен през цялото време. Имам предвид Васко.
За Велинград – сигурно си имат оправдателни причини младежите. А и все още са зависими от родителите си. И все пак благодаря на тези, които дойдоха и на тези, които не дойдоха. Защото знам, че следващият път ще са на точното място и в точното време.
За не случайната дама – ще ме боли до като я забравя(ако успея). И то доста. Но все пак й благодаря, че беше искрена с мен.
В днешно време човек сам трябва да се утешава, а не да разчита само на приятели. Такива липсват в малкото нужните моменти. И се появяват за дълго – в ненужни моменти!
