...пристигнах в Англия на 3 май тази година. Имах честта и удоволствието да попадна може би в най-хубавата ферма в Kралството (за мен е такава) – Pridgeon Farms. Малка, но стегната фермичка със страхотен собственик – човек преди всичко, истински, с голямо добро сърце. Поработих там два месеца. Усетих ги като два дена. Щастлив съм, че бях поне за малко част нея. Доволен съм от парите, които заработих там. Но изтече ми двумесечният договр...
...време беше да се преместя във втората по големина ферма на Oстрова – Edward Vinson. Още първият ден окото ми не я хвана – доста странна и отблъскваща. Мисълта ми се оказа права. След вторият ми работен ден в o’fuck’аната ферма исках да се махна от там, да се върна обратно в старата. Звънях и писах на всички, които можеха да ми помогнат за преместване в старата ферма. Бившият ми шеф също звъня. От „Конкордия” (България) не си вдигаха телефоните. Точно тогава се нашумя около тях – „300 съкратени българи в английска ферма...” Не искам да ги обвинявам за нищо. Но... мисля че заслужавам поне отговор на някои въпроси. Все пък съм им платил 650 лв. и имат 300 лв комисионна от самолетния ми билет. Е, за тия пари не бива да мълчат като току-що свършила пу..а! В скайпа ги засякох веднъж – „двете ферми трябва да се разберат за преместването ти”, само това. Звънях в английската „Конкордия” – „Какъв е проблемът? Защо искаш да се местиш?”, ме попитаха. Много ясно и точно на английски им обясних, че сме 5 човека в каравана за трима, която има две дупку на пода (малка и голяма). Споделих също така, че само 3 перални машини (само за работни дрехи, тъй като в тях има кал и хубавите дрехи или бельот има 99% вероятност да се оцветят) обслужват целият камп от 300 души. Казах й много любезно, че за топла вода чакам два часа след работа, тъй като другите като се къпят водата не достига до нас (проблемът е решим, но паркингът за каравани не е на фермата, а шефа не искал да хаби пари на чужда територия). Нищо и от там! То всъщност само 10 каравани имат мизерни нефункциониращи бани и тоалетни. Останалата част от кампа (над 240 души) се реди на опашка пред трите душ кабини. Идеално, нали? Но никой не смее да гъкне или да се оплаче някъде. Българи, поляци, румънци, руснаци, латвийци – примиряват се с грозната миризлива английска реалност. А отношението към работниците е супер високомерно и лежерно – все едно е събрал някакви кучета от улицата и ги кара да му носят кокала. Аз казах „Не! Махам се!”. Всяка вечер пълнех главите на нашите момичета и момчета – „Как могат така да се отнасят с вас? Защо ги търпите?”. „Ние сме боклуци, затова сме тук!”, каза в нетрезво състояние едно от момчетата. И беше прав. Те ни третират като боклуци. Незнаеш колко си спечелил и дали си спечелил нещо. Никой не ти казва нищо. Започваш в 5 сутринта, прикключваш в 5 вечерта. Но аз им се опълчих. След неколкократни неуспешни опити на мениджера на кампа да ме разубеди, дойде време за срещна с баш шефа. Бяхме в една стая. Аз, той, мениджера и жената, която се занимава със студентските въпроси. Започнаха да ме агитират. Предложиха ми да ме местят в другите кампове на фермата. Опитваха всеки начин да ме задържат. Но не успяха. Хладно го погледнах, леко се усмихнах и казах – „Вашата ферма не ми харесва господин ЕдиКакъвСи. Явно не разбирате, че сте нямали студент като мен до сега. Няма да ви търпя повече лъжите ви. Българите не сме глупави хора. Търпим ви само заради парите. Но мен и те няма да ме спрат. Няма никакво човешко отношение от страна на бригадирите ви към студентите. Ако не ме преместите в старата ми ферма, махам се!”. Погледна ме остро в очите и ми каза, че ако не работя повече там, трябвало да се махна от караваната до три дни. „Още утре си заминавам”, отвърнах му с нисък тон и напуснах стаята. Повярвайте ми в тази ферма се чувствах наказан от Господ. Но до сега не съм позволявал на никого да ме прави на маймуна и да ме унижава незаслужено. Не позволих и на него...
... всъщност, когато абсолютно всички българи се примиряват с условията на подобни ферми, у англичните се създава доста изкривена представа за нас. Мислят, че сме мизерници, че работим за жълти пенита. От тук произхожда и високомерното отношение на европейските институции към България...
Полицейските преследвачи от ДОИ са изпуснали Камелия, придружавайки я на среща с похитителите, пишат вестници и се позовават на източници от МВР.
Държан е на тъмно. Вързан с белезници. Инжектиран с дрога за притъпяване на съзнанието. Рязан с нож и бит жестоко... По този начин е прекарал 50-те дни в плен изпълнителният директор на "Литекс" Ангел Бончев.
Това пише в днешния си брой вестник "Труд". Днес Бончев е на свобода и лежи във ВМА полусляп и в полусъзнание. Но съпругата му Камелия е отвлечена и е заела мястото му на неизвестен адрес.
МВР и приятелите на семейството чакат обаждане от бандитите - колко искат, за да я пуснат. Полицейски преследвачи от ДОИ са изпуснали Камелия, придружавайки я на среща с неизвестните похитители, пише още вестникът като се позовава на източници от МВР.
Официално тази хипотеза не беше потвърдена, нито отречена. Според нея злодеите забелязали, че жената не е сама, а с цивилни ченгета. Това ги стреснало, те изхвърлили от колата съпруга й, след което за секунди я сложили на негово място.
"Ангел Бончев е на повикване за похитителите си. Във Военна болница той е получил мобилен телефон с номера на съпругата му Камелия. Футболният бос чака изнудвачите да се свържат с него". Това пише в. "Стандарт", който също се позовава на източници от полицията.
"Втори ден от Камелия няма следа. Тя падна в лапите на бандата, след като спецченге от ДОИ издъни операцията по предаване на първата вноска от откупа за Бончев.
След като съпругата хвърлила на престъпниците сак с 200 хил. евро, полицаят се показал. Тогава похитителите взели Камелия за заложник.
Бончев е бил държан в склад близо до "Княжево". Освен с дрога похитителите го тъпчели и с антибиотици. Целта била да не получи инфекция, след като му отрязали два пръста. Те били изпратени на Камелия", пише "Стандарт".
Вестникът информира и за подробности:
"Kamelia e zalojnik zaradi izdanka na 4enge. Есемес с това съдържание получили трима висши полицаи от МВР час след като съпругата на Ангел Бончев - Камелия, бе отвлечена от похитителите на мъжа си".
След 50 дни в плен изпълнителният директор на "Литекс" е бил захвърлен на поляна край Княжево в нощта срещу петък. По същото време на безлюдна поляна след с. Владая в посока Перник съпругата му Камелия предавала подкупа за него.
Това бил третият опит жената да даде парите на изнудвачите, твърди "Стандарт". На два пъти преди това тя носела 200 хил. евро, но в последния момент похитителите се отказвали от среща, тъй като забелязвали опашката й от полицаи.
В нощта срещу петък обаче нещата вървели добре. Камелия пристигнала сама на мястото. В себе си носела само мобилен телефон и малък сак с парите. Униформените я следели с технически средства. Похитителите обаче заглушавали сигнала в определения за срещата район. Затова спецченгетата загубили дирите й.
Уплашени за живота на Камелия, те се приближили. В този момент един от изнудвачите видял служител на Дирекция "Оперативно издирване". Похитителят натъпкал Камелия в колата и отпрашил.
Кола на полицията не тръгнала след него, за да не бъде застражшен животът на заложницата. На мястото МВР умишлено не изпратило барети или антимафиоти, а само служители на ДОИ, за да проследят бандитите след като вземат откупа.
Според "Стандарт" лицето на разкрилия се полицай било познато на изнудвачите, защото са го виждали и друг път.
Мястото за предаване на откупа било открито - без сгради и дървета наоколо, и е подбрано специално от похитителите, за да не могат полицаи да се скрият наоколо.
Ориентирът къде да занесе сумата бил казан на жената на Бончев в последния момент, за да няма време полицията да организира акция и да направи разстановка. Това е и една от причините похитителите да успеят да избягат. Те били с маски, виждали се само очите им.
Стандарт" подчертава, че 48 часа след издънката МВР все още няма никаква следа от съпругата на Бончев. До момента няма и информация похитителите да са поискали и нов откуп за нея.
В първите часове, се появили слухове, че изнудвачите искат 2 милиона евро, за да я пуснат. МВР обаче категорично отрича това.
Според източници на "Стандарт" обаче след изследванията във ВМА Бончев успял да каже, че при изхвърлянето му от колата похитителите казали: "А сега ти събери 2 милиона евро за жена ти."
Според криминалистите, които са говорили пред "Стандарт", първоначалната сума, поискана за живота на Бончев, е била 10 млн. евро.
Спецполицаи твърдят, че похитителите я търсели от собственика на "Литекс" Гриша Ганчев. Той от своя страна помогнал на Камелия при събирането на парите, уточнили нейни близки.
Случаят с отвличането на Ангел Бончев може да е
опит за удар върху Гриша Ганчев,
коментира в предаването "Пропаганда" по Дарик радио криминалният психолог и бивш служител на Националния институт по криминалистика и криминология Бойко Ганчевски.
"На мен ми е ясно какви са извършителите - те са жестоки, хора с инструментална мотивация, свързана с материални облаги, те са експресивни, чувстват, че са неспособни да контролират собствената си съдба", каза Ганчевски.
"В рамките на това важно е кой е поръчителя, а не защо. Ако говорим за версия според мен първо това е свързано с пари, т.е. материални облаги.
Второ, това е опит за удар върху друг човек, който евентуално е шеф на пострадалото лице", отбеляза още Ганчевски и допълни, че "вероятно има и други интереси, чисто икономически". Според него "това не е никакъв тероризъм, а чист бандитизъм".
Няма промяна в състоянието на Ангел Бончев,
каза за БГНЕС директорът на ВМА ген. Стоян Тонев.
Той не пожела да коментира публикациите във вестниците за това как жестоко е бил измъчван от похитителите си Бончев.
Директорът на ВМА посочи, че за Бончев в реанимацията на болницата се грижат много специалисти, между които психиатри и психолози.
Вчера генералът съобщи, че са направени всички изследвания и станало ясно, че има следи от "целенасочено насилие", упражнено върху Бончев. Здравният му статус е без отклонения, но Бончев е психически неадекватен.
На въпрос дали това не се дължи евентуално на вероятност да е бил дрогиран, генералът отговори, че не би искал да коментира. "Бончев не е в състояние да говори, няма представа за време и място", допълни ген. Тонев.
P.S. След този случай взех да се замислям дали имаме нормална държава, човешко общество и работещи структури. Не мога да си обясня нелепият начин, по който нашите кадърни ченгета изпуснах нещастните бандити. как може сръбски престъпници да получават български лични карти? Жалко. Много жалко! Аз самия не мога да отговоря, защото съм никой и незнам нищо. Лошото е, че тези, които имат отговори, също си мълчат...
Чатех си с Краси Крумов - добър човек и журналист. Сподели ми, че Филип Димитров е напуснал политиката днес. Не се почувствах особено добре. Мисля че той е от малкото добри политици в България. Това негово излизане от играта опрделено ще натежи много на СДС. Имах щастието лично да се срещна с тази уникална личност няколко пъти. Бях на стаж в Парламента. Оратор неповторим - в речта си борави с факти, нестандартни идеи и добри аргументи за реализацията им. От него запомних едно - "Човек има ангажимент към социума, в който живеем. По същия начин, по който Димитър Стоянов не може да си позволи да предизвиква чувствата на хората, които не споделят възгледите му за отношението към жени, колежки или етнически групи. По същия начин трябва да държим сметка, че може някои подходи да накърняват чувствата или основните принципи на общността, в която човек живее. Не може да се каже, че ако е възможно западната цивилизация да толерира волни интерпретации на личността на Исус, тя не може да мери по със същия аршин Мохамед. Обществото, в което живеем трябва да има своите толерантни стандарти. Толерантни включително и по отношение на тези, които предизвикват нашите чувства. В крайна сметка хората в различността на традицията си са близки в израза на грижата си и всеобхватността на обичта си. Така, както самоукият майстор мюсюлманин от село Ябланово прави своите сазове и знае над 600 песни. По същият начин с не по-малка отдаденост на професията си говори и майсторът на гадулки от Котел. Модерната западна цивилизация е демократична, затова защото се основава на идеята за свободата на индивида и зачитането на човешките права. Това пък означава, че тя разглежда човека не като някаква биологична единица, а като надарен от Бога с права, т.е. предполага един божествен разум, надарен с нравствени критерии, по силата, на които на всяко човешко същество се признават определени права. Алтернативата на това са всякакви комунистически, фашистки и прочие доктрини, които смятат, че държавата и или общността са тези, които определят кой какви права да има. Всеки може да има например право на живот, но ако е неудобен на фюрера или класов враг, може да бъде лишен от това право. Двата тоталитарни звяра – комунизмът и нацизмът, се преливат един в друг и може да се види как хора на един дъх могат да развият чисто нацистки тези – против малцинствата, и в същото време по комунистически да обещават национализация. Правата на човека само като декларация имат малка стойност. Те могат да се реализират само там, където има институции, годни да свършат това. Не благосклонни институции и “добри началници”, които раздават правата за „джоб парасъ”, а институции, които са в постоянен конфликт по между си, така че винаги, когато някоя от тях се опита да ограничи право на гражданина, друга да има интерес да се противопостави. Разликата между Третия свят и Запада е до голяма степен в отношението към живота – елементите, които определят качеството на индивидуалния живот. Една голяма част от тези неща са манталитетен въпрос и държавата няма как да се намеси в това. Често ни се струва неприятно обстоятелство, когато държавата ни задължава да правим неща, които за нас са право на морален избор. Тези мерки не са неотложно необходими. Не можем да не признаем, че да облекчиш живота на ближния си е право пропорционално на усещането, че твоят собствен е що-годе нормален. Ако ти се чувстваш излъган, измамен, ограбен, обруган или злепоставен, то желанието ти да направиш живота на ближния по-добър, е много намалено.". С голямо внимание го слушах, когато изнасяше тези слова. Мисля че си заслужаваше.
300 българи изгонени от британска ферма
Сезонните работници бяха изненадващо съкратени и много от тях нямат пари да се приберат в България
Близо 300 български сезонни работници бяха изненадващо съкратени от английска ферма, като много от тях нямат пари да се приберат в България, предаде Радио "Дойче веле".
В края на миналата седмица проверка на българското посолство в две стопанства на британската компания S&A Produce установи, че българите там живеят по няколко души в тесни фургони и са недоволни от организацията на работата.
Само дни след това им съобщават, че много от тях ще си загубят и препитанието.
На въпрос "защо са съкратени българите" говорителката на S&A Produce Ребека Едмъндс казала: "За съжаление в момента нямаме работа за толкова много хора. Лошите метеорологични условия ни се отразиха много зле. Във Великобритания постоянно вали.
Но сме в преговори с други фирми, за да намерим работа на българите и на хората от други националности, които трябваше да съкратим.".
Тя твърди, че пристигналите вчера в Брайърли 150 поляци няма да заемат местата на българите, а са част от по-голяма група, наета преди месец, когато се очаквали по-благоприятни климатични условия.
"Ние не спорим за това, че няма работа. Явно не са виновни - няма как да предвидят времето и реколтите. Въпросът е съвсем друг - че просто не постъпват хуманно с нас", казало едно от момчета от България, което работи във фермата в Брайърли. Той е сред няколкото души, които съобщиха за това, че S&A Produce изненадващо са казали на стотици, наети от тях за шест месеца българи, че трябва да си ходят.
Хората, с които се свързах обаче, помолиха имената им да не бъдат споменавани: "Работа повече няма да има - днес това ни го съобщават. Можете да останете една седмица тук - това е вашето предизвестие.
Но мисля, че предизвестието по договор, по закон, трябва да бъде една работна седмица. През това време ние можехме да направим всичко възможно да си организираме пътуването - да съберем някаква, макар и малка част от пътните, за да можем да се приберем.
А те ни изправят пред свършен факт - че няма повече доходи. Хората са си изпратили всичките пари в България. Хората вече няма откъде да спечелят и няма как да се приберат".
Става дума за близо 300 души българи от Брайърли в английското графство Херфордшър, разположено на около 4 часа път с кола от Лондон.
Ако британската компания не им намери работа в други ферми, а при сегашното лошо време, това изглежда малко вероятно, те могат да живеят в сегашния си лагер само още една седмица.
Мнозина от тях обаче със сигурност ще напуснат фермата с облекчение: "Не вярвам, че в Англия разрешават на 8 кв. м жилищна площ, които включват хладилник, маса и четири легла, да живеят четири човека. Да ползват санитарен възел около стотина души - четири бани с четири тоалетни. Това със сигурност не е законно", посочва пред Дойче Веле български работник от Брайърли.
Но според това момиче от същата ферма, най-големият проблем е бил липсата на достатъчно работа, което не позволява на хората да си покриват разходите: "Започнахме работа на петия, или шестия ден поради метеорологичните условия - което също ни беше казано.
Но не ни беше казано, че ще ти се случи да работиш веднъж в седмицата! При положение, че те набират хиляди човека работна ръка - всеки предполага, че за тези хиляди ще има работа".
От българското посолство съобщиха, че проверяват дали правомерно са били съкратени тези близо 300 българи в Брайърли и ще разговарят със S&A Produce дали може да бъде намерен евтин транспорт за онези, които искат да се върнат в България.
От посолството са се свързали и с българските профсъюзи, които през април подписаха споразумение за сътрудничество с британските трейдюниони за защита на българските граждани, които работят в Обединеното кралство.
Поляци се самоубиха в английска ферма, където работят и българиБългарското посолство в Лондон получава многобройни оплаквания за лоши битови условия в лагера с чуждестранните работници в графство Херфордшър
Двама поляци се самоубиха в английска ферма, където работят и българи. Първоначалните съмнения са, че става дума за любовна афера.
Но според информация на Радио "Дойче веле" българското посолство в Лондон е получило многобройни оплаквания за лоши битови условия в лагера, където са настанени чуждестранните работници и ще прави проверка.
Миналата събота двама поляци, мъж и жена, са били намерени мъртви в Брук Фарм, в английското графство Херфордшър. В прессъобщението на компанията S&A Produce, която наема работниците в това стопанство, се казва, че полицията не е открила подозрителни обстоятелства като причина за смъртта.
"Жена, която очевидно е живяла в лагера, се събудила и открила, че нейният приятел се опитал да се самоубие. По-късно бе потвърдено, че той е починал. От тези първи данни изглежда, че става дума за лична болка. Явно е имало проблеми в тяхната връзка и като че ли това е причината за трагичните събития", казва за "Дойче веле" Ребека Едмъндс, която е говорител на фирмата.
Тя категорично отрича вероятността лоши битови условия в трудовия лагер "Брук Фарм" да са причина за самоубийството на полската двойка:
"Мога да уверя всеки, който слуша тази програма, че поне 50 на сто, ако не и повече от нашите работници през годините, се връщат. И те правят това поради една причина - доволни са от битовите условия и от опита, който имат като сезонни работници с фирмата S&A Produce", казва Ребека Едмъндс.
Въпреки тези уверения българското посолство в Лондон ще направи проверка във фермите на компанията Даряна Коцева, ръководител на Службата по трудови и социални въпроси към мисията, посочва, че е получила многобройни оплаквания от българи, които работят за S&A Produce.
"Оплакванията са свързани с нередовното заплащане, настанени са повече хора в помещенията, в които живеят - повече от допустимото. По принцип би трябвало да им осигурят интервюта за получаване на национален осигурителен номер в рамките на един месец.
Но имаме информация, че за три месеца това не е станало. Другите проблеми са свързани например с това, че няма винаги медицинско лице, когато работят и в самите жилища, в които са настанени", казва тя.
Проверка ще има в края на тази седмица. "Планираме отиване на място. Първо в офиса на оператора S&A Produce, който всъщност наема работници по схемата за временна селскостопанска работа във Великобритания.
Те настаняват работници и им осигуряват заетост основно в две ферми. В Брук Фарм, Марден и в Брайърли и ще посетим и двете ферми. Ще говорим с българите там и ще се запознаем с условията на работа
Според посолството въ в фермите работят 1141 българи, а 103-ма били напуснали от началато на годината. Неофициалната информация е, че не са били доволни от условията.
Авторът на репортажа за "Дойче веле", Андрей Владов пита: "Когато отидете и направите тази проверка и ако откриете, че тези оплаквания са верни, какво може да направи българското посолство след това?"
Отговорът на Даряна Коцева: "При всички такива случаи, а това не е първият за съжаление, ние действаме по следния начин. Уведомяваме задължително представители на британското вътрешно министерство. Подаваме нужната информация и те вече имат правомощия и могат да наредят специална проверка.
Освен това информираме задължително и GLA (The Gangmasters Licensing Authority). Това е институцията, която всъщност дава лицензи на доставчиците на работна сила в селското стопанство. Представители на тази контролираща институция имат право да отидат и да инспектират на място, да направят проверка, да наложат санкции.
Най-тежката санкция е да се отнеме лиценза на самата фирма".
През последните два-три месеца, когато всъщност зачести работата в селското стопанство, в българското посолство били подадени десетина оплаквания.
През миналата година по сигнал на посолството е бил отнет лиценза на една фирма.
P.S. По моят случай все още няма развитие. Днес се видях с един от шефовете на фермата. Опитваше се да ме агитира и ми предлагаше да ме премести в другите клонове на същата ферма. Но аз категорично отказах. Но съм го решил вече - ще направя всичко възможно другата седмица да се реши проблема. Или заминавам за Скигнес, или поемам към летището! А, щях да забравя - от "Конкордия"(БГ) не ми оказват абсолютно никакво съдействие. Само тънат в мълчание.
05:15 – Звъни алармата на телефона. Не ми се става. Излежавам се още 5 минути в тясното си караванско легло. Навън е светло. Сякаш никога не е имало нощ.
05:20 – Чакам на опашката пред WC-то за да пусна една сутрешна вода. Изчетквам си зъбите със светкавична скорост – Colgate Total Plus Whitening. Обличам работните дрехи. Анцuнг, тениска и отгоре риза. Слагам шапката с надпис Chicago Bulls.
05:30 – Включвам TV-то. Гледам новините по BBC и прогнозата за времето. Пия PEPSI. Не ми се тръгва особено на работа. Но трябва. Затова съм тук.
05:55 – Обувам си гуменките. Излизам от караваната 5 мин. по-рано от 6. Забързвам към хамбара за да си взема количка и щайги с кутийки. Броят на количките е ограничен. А без количка се бере бавно. Изпреварвам поляците. Чакам смотаният бригадир, който не говори английски.
06:00 – Влизам в тунела с „tabletop strawberries”. Боря се с дългите мустаците и широките листа на растението наречено ягода, за да открия плода му. Бързам с ръцете. Пълня кутии и щайги. Неусетно минават два часа. После още два, през които съм малко по-бавен – полуизморен в ръцете и краката.
10:00 – Редовете в тунела са насвършане. Имам над 100 кутии, което ме удовлетворява. Отпускам се. Бера по-бавно. Вече имам 30 паунда.
11:00 – Обяд. Филия намазана с наподобяващ сирене маргарин. Хапвам зелен лук със странен доматен сос (може би пюре), съдържащ боб. Отново пия PEPSI.За десерт – бисквита с мармалад от малини. И ментова дъвка.
11:30 – Заминавам да бера на полето. Отново ягоди. Ходя по полето. Клекнал като патка. С mp3 player на ушите. Всяка песен – стар спомен. Радвам се на големите ягоди, от които бързо се пълнят кутиите. Времто минава леко за съзнанието, но тежко за краката. Ръката ми гори от слънцето. Червена е. По принцип става черна. Какво да се прави, английско слънце. Тъмен човек с червен тен.
15:30 – Леко и бавно се надигам. Гърба ми скърца. Краката тракат. Немога да се изправя. Около 10 минути стоя нагърбен. Възвръщам нормалната височина на ръста си – плавно. Гледам нагоре – чисто синьо небе с красиви плюшени бели облаци, жарко парещо слънце. На хоризонта – подредена зеленина. Англия.
16:00 – Идва англонеговорящият полски бригадир и изрича „Finish”. Прибрам се с нетърпение. Кеф.
17:00 – Взимам си душ. Малко след това сядам във всекидневноподобието на караваната. Наслаждавам се на мига – тишина, мек диван, отпочиване.
18:00 – Време за вечеря. Спагети с испански лук, английска кайма и сладко чили. Не пия PEPSI. Пия студен айрян. Сладострастие. Вкусотия. Чревоугаждам си.
19:00 – Говоря по телефона с приятели от България. Радост за слуха. Успокоение.
20:00 – Гледам красивият залез с поляците и сестрата на шефа. Лафим си. На полски, английски и български.
21:10 – Запътвам се към караваната. Време за спане. Влизам в тоалетната да пусна една вечерна вода. Мия си зъбите в банята – бавно и без напрегнатост. Голям кеф. Гълтам малко PEPSI отново. Влизам в тясното, затоплено от електрическото парно, легло. Пускам клепачите с надеждата, че утре ме очаква по-хубав ден. Заспивам с положителни мисли.
Един ден на StrawberryБерач...
