Адски ме кефят "животинчетата"...

Хомосексуализмът
"Господ е гей и живее с един тип на име Брус"

ТЕ
Общественото прегрупиране свърши и сега всеки си седи в клуба по интереси и се опитва да се изкаже. Те, педерасите, вече отдавна не са интересни. Но ние продължаваме по най-жалкия начин да утвърждаваме мъжкото си начало върху тях. Те, педерасите, са като една човешка длан - живеем в една държава с тях, но по-големи те не са ни нужни. Те са просто нужния обект и клапан на презрение от балканския мачизъм. Който, разбира се, е неразделна част от историческия балкански хомосексуализъм и амбивалентно отношение към морала и емоцията. Те са наши приятели. Те са били тук и няма как да не продължат да бъдат. Ползата от тях е една - непрекъснато ни напомнят, че всеки има правото да бъде различен. И никой не бива да има безправието да бъде глупав и зъл.

 N.B. Ще пусна поредица от местоимения - дело на Марто Карбовски. Ще го направя, защото и аз мисля като него.

Хомосексуализмът
"Господ е гей и живее с един тип на име Брус"

ВИЕ
ВИЕ живеете в Точно Това Общество, което съставя списъци на по-известните СИ педерасти. Педерастите са пишката на Точно Това Общество и ТО обича да СИ играе с НЕЯ.Т ака е с всяко Общество, влизащо в пубертета СИ. Такива списъци едно време са били наричани "проскрипции" и хората в ТЯХ са подлежали на изгаряне на бавен огън. ВИЕ създадохте едно наистина толерантно общество, което през цялото време събира съчки и се пипа по кибрита. ВИЕ рискувате да живеете в страна, в която никой не се нуждае от свободата СИ, а ако си Я позволи, ще трябва да се крие. Да се крие от ВАС. ВИЕ сте хора, които можете да търпите да ВИ отнемат гражданските права и ВИЕ сте същите, които показвате лека нервност към личния живот на известните хомосексуалисти. И дори да се блъснете в Паметника на Незнайния Гей ВИЕ ще продължавате да отричате правото МУ да съществува. Нека не ВИ объркват пропедалското вдъхновение и излишната хомо-патетика. Просто в тази страна никой не е СЕБЕ СИ. Даже педалите НИ не са стока като хората. За ВАС да не говорим.

N.B. Ще пусна поредица от местоимения - дело на Марто Карбовски. Ще го направя, защото и аз мисля като него.

Хомосексуализмът
"Господ е гей и живее с един тип на име Брус"

НИЕ
НИЕ трябва да наричаме вече нещата със собствените ИМ имена. НИЕ през цялото време употребяваме местоимения, когато става дума за сексуален избор и хоби. Местоименията НИ помагат да не сме естествени, да не се разбираме и да си пречим, въпреки че живеем в различни сексуално-екологични ниши. НИЕ още не можем да приемем че има такава Хауърдстърнова вероятност: Господ да е гей и да живее с един тип на име Брус. За НАС такива религиозни хетеросексуални ебавки с Господа и педалите още НИ звучат кощунствено. А всъщност ТЕ са леки вечерни проверки на свободата на словото, мисълта и личността. Ако започнем да СИ говорим по този начин, ако престанем да употребяваме местоимения – със сигурност ще олекне на нормалните хетеросексуални и нормалните хомосексуални хора. И ТЕ ще се обичат като братя. Или ще се обичат както ТЕ си решат НИЕ обаче обичаме да обиждаме с тези местоимения. Когато ГО правим, НИЕ сме под силен емоционален натиск. НИЕ сме хора, които употребяваме думи като "мутра","копеле","идиот" и "убиец" в съвсем позитивно и респектно отношение, едва ли не като комплимент. Но когато трябва да обидим някого, първото нещо,за което се сещам е "педал". Чак после се сещам за други етнически обиди като "циганин" или "селянин". НИЕ не сме прави. Особено по отношение на педалите,циганите и селяните. Наистина.

N.B. Ще пусна поредицаа от местоимения - дело на Марто Карбовски. Ще го направя, защото и аз мисля като него.

Хомосексуализмът
"Господ е гей и живее с един тип на име Брус"

ТО
С НЕГО проблемът е много голям. ТО съществува сякаш само за да възникнат хетеросексуални въпроси: Педерастите дали искат деца?! На кого децата трябва да викат "мами"?! Могат ли ТЕ (хомосексуалистите) да изтърпят погнусата СИ от един хетеросексуален акт, с цел поне технологично продължение на рода?! Как ли ще се чувстват децата ИМ, след като осъзнаят собствената СИ сексуалност и тази на един (или двама) от родителите СИ ?! Предполагам, че както има "тесни" и "широки" социалисти, така има и "тесни" и "широки" хомосексуалисти. За едни тезата "дете" е свързана с жена и на пръв поглед нормален семеен живот. За други просто мечтата е да отгледат с приятеля СИ поне едно дете. И ГО правят. И се говори - (на датски), че не са лоши родители. НИЕ НИЕ трябва да наричаме вече нещата със собствените ИМ имена. НИЕ през цялото време употребяваме местоимения, когато става дума за сексуален избор и хоби. Местоименията НИ помагат да не сме естествени, да не се разбираме и да си пречим, въпреки че живеем в различни сексуално-екологични ниши. НИЕ още не можем да приемем че има такава Хауърдстърнова вероятност: Господ да е гей и да живее с един тип на име Брус. За НАС такива религиозни хетеросексуални ебавки с Господа и педалите още НИ звучат кощунствено. А всъщност ТЕ са леки вечерни проверки на свободата на словото, мисълта и личността. Ако започнем да СИ говорим по този начин, ако престанем да употребяваме местоимения - със сигурност ще олекне на нормалните хетеросексуални и нормалните хомосексуални хора. И ТЕ ще се обичат като братя. Или ще се обичат както ТЕ си решат НИЕ обаче обичаме да обиждаме с тези местоимения. Когато ГО правим, НИЕ сме под силен емоционален натиск. НИЕ сме хора, които употребяваме думи като "мутра","копеле","идиот" и "убиец" в съвсем позитивно и респектно отношение, едва ли не като комплимент. Но когато трябва да обидим някого, първото нещо,з а което се сещам е "педал". Чак после се сещам за други етнически обиди като "циганин" или "селянин". НИЕ не сме прави. Особено по отношение на педалите,циганите и селяните. Наистина.

Хомосексуализмът
"Господ е гей и живее с един тип на име Брус"

ТЯ
Всяка свястна жена харесва мъже. Това МЕ е карало да си мисля, че повечето жени са скрити педерасти. Винаги МЕ е учудвало, че във войната на нормални и ненормални мъжки отношения, жените никога не са взимали страна. ТЯ никога не се страхува, че всички мъже ще открият аналната любов от приказката. ТЯ винаги е разбираща, независимо дали e майка, сестра или бивша приятелка. ТЯ е светицата и иконата в която вярват, на която се молят и изповядват и хомо - и хетеро-войниците. НЕЙНИЯТ образ би трябвало да покаже на двата типа мъже колко са тъпи и безумно слепи. Елементарното мъжко съзнание с кеф проследява и се възбужда от лесбийското начало. Само че елементарните мъже не са срещали никога лесбийка и не знаят унищожителния ефект само от изплезването на раздвоения лесбийски език върху мъжкарията. Aко хетеросексуалните мъже бяхме една идея по-интелигентни същества, НИЕ щяхме да престанем с остарелите си пишкомерни игри и да издигнем лозунг на побратимяване с педерасите (примерно): "Братя педерасти, правете каквото щете! Обаче ни помогнете да забраним лесбийките! Щото и без това красивите жени не стигат за всички! Благодарим ви, момчета! Лека и доходна! "Но мъжете скоро няма да се сетят да направят това. ТЕ неистово се нуждаят от думи, с които да се обиждат едни други и с това да покажат що за мъже са. Това е и най-важната причина думата "педал" още дълго да предизвиква крясъци, вместо разбиране. Кръвопускане, вместо семеизпразване. И омраза, вместо обичане.
А ТЯ ще продължава да ГИ търпи - ТЯХ, двата вида мъже.

N.B. Ще пусна поредицаа от местоимения - дело на Марто Карбовски. Ще го направя, защото и аз мисля като него.

Хомосексуализмът
"Господ е гей и живее с един тип на име Брус"

ТОЙ
ТОЙ е. ТОЙ си има приятел. Предполагам, че ТОЙ и приятелят МУ си  правят свирки, водят се на кино, спят прегърнати в поза "лъжица" и сутрин, когато се събудят, ТОЙ целлува приятеля СИ нежно и МУ пуска ръка. ТЕ сигурно се радват, че са се събудили заедно. Сигурно се карат за пари, кой да шофира и кой пръв да влезе в банята. ТОЙ и приятелят МУ въртят непрекъснато Елтън Джон, Джордж Майкъл и Мадона. Приятелят МУ се сърди, когато ТОЙ се заглежда по тесните дупета на учениците. ТЕ двамата имат една друга мечта. ТЯ е простичка - да могат да се държат за ръце, когато се разхождат по площад Вандом или площад Славейков. Засега ТЕ си ГО позволяват само на площад Вандом. Когато СИ мисля за НЕГО, се сещам за "Тумбустоун". Там сган пияни американски каубои при стрелба в тавана случайно убиха пътуващ артист. Плачещата върху НЕГО жена каза : "ТОЙ просто искаше да играе и да ВИ покаже как изглежда красотата". Това беше истина. И НЕГОВОТО желание към играта и красотата нямаше нищо общо с това, че беше педал. Така както и престрелката не беше предназначена за НЕГО. За НЕГО и приятелят МУ никога не ИМ е било лесно. Себеосъзнаването ИМ протича адски мъчително - предполагам както при проститутка или затворника. Много след като ТИ е било добре с приятеля ТИ, разбираш че за другите, "нормалните", ТИ си педераст. Осъзнаваш че кръгът от хора покрай ТЕБ непрекъснато ще се стеснява и непрекъснато ще те пращат на Централна гара. Предполагам, че не е коректно всеки хомосексуалист да бъде обиждан на "централна гара". Мисля си, че ако всяко стадо си има мърша, просто мършата на педерасите трябва да се намира на Централна гара. Няма как.

N.B. Ще пусна поредицаа от местоимения - дело на Марто Карбовски. Ще го направя, защото и аз мисля като него.

Хомосексуализмът
"Господ е гей и живее с един тип на име Брус"

ТИ
ТИ мммразиш педалите. Когато стане дума за "педераси" веднага те изпълва не просто омраза, а "омммраза". Когато АЗ, от гражданско любопитство и чиста журналистика, ТЕ попитам защо толкова "мммразиш педалите", ТИ веднага ме наричаш "мръсен педераст, който ГИ защитава". Тогава на МЕН МИ кипват лайната, които се гордеят, че не са оцапали нито един мъжки член. И не МИ остава нищо друго, освен да ТИ размажа физиономията, за да разбереш ТИ, че АЗ съм мъжкар и не позволявам на никого да МЕ обижда на "мръсен педераст". И докато си смучем охлузените кокалчета на юмруците, ТИ и АЗ се сещаме, че сме се сбили заради някой, който предпочита да се "ебе в гъзъ" (така казваш ТИ). А АЗ докато защитавам оксимороненото "добро име на педерасите" всъщност ГИ обиждам. Защото ако ТИ ме наречеш "ченге","контрольор","депутат" или "синдром на Даун"- аз няма да се обидя. Но пък винаги съм твърдял, че бих станал педераст, но не и контрола в градския транспорт или лидер на малка етническа партия. Истината за ТЕБ, например, не е че ТИ си фашист. Не, просто ТИ си зле облечен и невъзпитан човек, който дърпа мацките по улиците и ги кани на диско. По всички космически стандарти ТИ си "абсолютен гъз" и ако някой размаха чаршафите ТИ срещу слънцето - всички ще разберат, че нито една пичка не е отишла с ТЕБ където и да е. АЗ ТЕБЕ въобще не мога да ТЕ уважавам поради простата причина, че педерасите си позволяват неестествени неща, а ТИ и нормалното не можеш да си позволиш. Ако толкова имаш излишна енергия - бий негри и събличай виетнамци, за да може да ГИ снима "Нощен труд". Всеки има право на свое разбиране за сексуален живот. ТИ също, съгласен съм.

N.B. Ще пусна поредицаа от местоимения - дело на Марто Карбовски. Ще го направя, защото и аз мисля като него.

Хомосексуализмът
"Господ е гей и живее с един тип на име Брус"

АЗ
Аз харесвам хомосексуалисти. Изпитвам менесмущаващо възхищение и недобре скрита погнуса при среща с ТЯХ. Като на среща с извънземни. АЗ завиждам на добре обръснатите ИМ лица и стегнати фигури. На вечно приятният ИМ мирис и на напънатото ИМ желание да звучат естествено във враждебния свят около ТЯХ. Притеснява МЕ финяшкото ИМ весело лицемерие и това че ИМ личи. Знам че ТЕ се държат така крещящо, за да не заприличат на обикновени мъже. И просто за да не ГИ сбъркам с обикновените жени. АЗ се притеснявам, когато ги обиждат и регистрирам профанско усещане от типа "светът е несправедлив". Въпреки че съм прочел всички книги, в които някога е написана думата "секс", ТЕХНИЯТ секс не И е ясен. АЗ не успявам да бъда адекватен докато общувам с ТЯХ, защото през цялото време си ГИ представям с лице заровено във възглавницата. Какво ли изпитват ? Отгоре ли са или отдолу ? И най-ужасния протовъпрос, който всеки си задава, но никога на глас : Когато ТЕ се чукат, не се ли цапат с л---а ? АЗ наистина страдам, че ТЕ не ме харесват. Струва ми се, че за ТЯХ АЗ съм непохватното етеросексуално говедо, което нищо не разбира от сексуална демокрация и древногръцки митове. Знам че тези хора нарочно МЕ карат да страдам. ТЕ водят собствената СИ жалка и тиха война и си мислят, че АЗ съм от другата страна на барикадата. На ТЯХ обаче, както и на враговете ИМ, вече трябва да ИМ стане ясно, че няма друга страна. Няма обратна страна. Има само различни места, където предпочиташ да свършиш. АЗ нищо не разбирам от хомосексуалисти. Всъщност единственото МИ сериозно притеснение е, че хомосексуализмът е интересно преживяване и АЗ май ще ГО пропусна. В МЕН просто се борят две души. Както и във всички ВАС.

Сиво мозъчно вещество – изморено, от жена ударено, мръсен прах попило…

Но не спира да мисли… За тези три сполетели го душевни бедствия…

И за бъдещи такива…

Продължава да оцелява…

...цяла вечер се въртях. Сън не ме ловеше. Но въпреки това станах рано. Оправих си багажа и поех към село. За първи път, от както се върнах от Англия, се връщах там. Всички ме приветстваха с добре дошъл. Натали ме чакаше пред пощата, за да ми помогне с багажа. Тръгнахме към квартал „Трошка” – там се водя, че живея... Стигнахме пред нашите порти. Но вратата беше заключена. Оставих сака и лаптопа си пред входна врата. Отскочих до леля да взема ключ. Очите й се насълзиха като ме видя. На свако също. Седнах за 5 минути и почнаха да ме разпитват за Кралството, а на мен за това вече изобщо не ми се говореше. Но им нахвърлих нещата накратко. Прибрах се у дома. Не бях кой знае колко потресен. Двора е буренясал. Всичко сякаш е спряло. Сетих се за Гераците на Елин Пелин. Няма никаква връзка, но аз се сетих за тях. Някак си дома ни наподобява на тях. Майка ми е в чужбина. Аз бях там. Но сега съм тук, на село, във Върбица. Майка също ще си идва за няколко дена другата седмица. Ще има леко оживление. Но след това отново пустинна тишина, амазонска зеленина и липса на души. Аз ще започна лекции. Имам и други планове. И едва ли ще сам често срещано лице тук... Но както и да е. Не се имам за Герак... Нямам намерение да стана такъв...

...след като си оправих багажа ходих пак у леля, за да хапна нещо. У нас нямаше нищо. Е,  напазарих надвечер. Беше вкусно. Може би защото бях гладен – домати, сирене, кренвирш, люти чушки. Тъкмо приключих с яденото и разбрах, че е дошла водата. Тук на село са на режим. Побегнах до вкъщи. Напълних кофите с бистра балканска вода. Такава си е. Гордея се с нея. Стоплих една кофа и започнах да пера. Точно тогава получих няколко съобщения от една приятелка (вече). Не ме задоволиха особено, но... Явно ми е писано да имам много приятелки – най-обикновени добри приятелки. Щом неможе да бъде другояче, нека бъде така. Живи и здрави да сме...

Имам още толкова много работа на село – трябва да се видя с приятели, трябва да си отпочина... Все лесни нещаJ

И да запаля духовното огнище...

P.S. Вече съм в София! Но ще се върна на село пак…

Когато кажат, че любовта на мъжа минава през стомаха, е истина. Но не само на мъжа, и на жената минава през стомаха. Сигурно се чудите за какво говоря. Всеки един от нас е изпитвал това чувство, и е усещал свиването на стомаха. Точно за това ви говоря. Ако случайно и неочаквано видиш жената или мъжът, към който изпитваш нещо, определено ще усетиш някакво изтръпване и свиване на стомаха. Независимо дали си мъж или жена. Ето това се нарича физически да почувстваш любовта. Всъщност то е нещо междинно – и фижическо, и психологическо изтръпване. Готино и приятно свиване на стомаха. Мускилите на корема за момент се съкръщават с екстремна скорост. Сигурно ви са задавали въпроса „Ти влюбвал ли си се?”. Незнам как отговаряте вие, но аз наистина се замислям. Замислям се и в какво точно се състои любовта. Според мен това чувство има различни разновидности, които при всеки човек са специфични. Иначе всеки един от нас може да се влюбва истински максимум три пъти в живота си. Ако ме попитате как съм го изчилсил – не мога да ви кажа, просто така го усещам и мисля. Има и такива, които само веднъж се влюбват. Ако получат същото отношение от ответната страна – нещата потръгват, а тя или той остават любовта на живота й или живота му. На мен за втори път май ми се случва или може би аз имам такова усещане. Моля се да е за втори и последен. Мисля че заслужавам да бъда ..юбен.

По принцип всички хора заслужават уважение. По принцип всяка жена и всеки мъж заслужава уважение. Но не всеки мъж или всяка жена може да дари с добро отношени всеки от срещуположния пол. Определоно за всеки мъж има жена, която може да го уважава, както и за всяка жена има мъж, който може да й се възхищава. Въпроса е да се намерят. Не е много трудно. Но не е и чак толкова лесно.

Понякога допускам доста елементарни грешки. Понякога не забелязвам доста забележими хора. Доста често съжалявам за това. Страхуваме се от самите нас. Страхуваме се да рискуваме. Страхуваме се да бъдем щастливи. Страхуваме се от изкушенията. Тръпки ни побиват от желанията ни. Не искаме да бъдем зависими духовно, дори да сме независими физически. Не осъзнаваме смелостта на страха си! ..Л... ме помоли да не пиша за нас. И аз ще уважа мнението й. Но все пак ще напиша нещо за теб .А....! Но след текста на Марто К, засягащ не само жените, но и мъжете!

„Жената без мъж е нищо, а мъжът без нея е сам. Чада мои, женското тело не е за наяждане, не е за напиване, не е и за  зъркелите само! Женското тело е за завладяване, за абордаж и за да го закачиш на куките, да го придърпаш към себе си и да го плячкосаш и пожаряваш. Ама нежно, сиреч и с търпение, без моряшки бунтове и подмяна подла на капитана. Женското тело има тайници и ниши, дето празни стоят, но пък ако не си влизал там, все едно никъде не си бил. Телото женско похлупаци няма, а само отвърствия – свещени и болезнено нейни само. Женското тело  е карта с пясъчни наноси и тежки възвишения. Карта, която добрия моряк трябва да чете и да е добре с ориентирането. О, ориентирането! Телото женско трябва настоятелно да се ориентира
и преориентира в зависимост от житейските бури и дъждовните навици мъжествени.”

На ******

Черни очи и бухнала коса,

Малко пиле с умна глава,

Що ни измъчва то тъй сега?

Нещастници сме били!

Не вервам аз в това!

Късно сме се осъзнали,

Дори малко сме закъсняли!

Верно или не –

Мен т’ва не ме *б*!

Аз си искам моето пиле от сърце!

Но дали ме иска Г.....

Оня Горе ще ми каже...,

След някоя друга година,

А може и като загина...

P.S. Ако искаш да разбереш как се казва момичето, което..., събери всичко главни букви пред многоточието, вътре в него и след него, отзад напред на тескта, и ще получиш ......

...застоях се при Дейвид неповече от седмица. „Съжалявам Дейвид, но искам да се върна у дома.”.”Аз не мога да те спра. Ти си свободен човек”, каза той. Наистина тук разочаровах и другите българи във фермата. Но аз бях доволен. Затова, когато взимаме някакви решения, добре е ние да сме щастливи и задоволени. Защото не всеки път човешки въжделения и цели съвпадат. Исках да си ходя, защото онези тъпанари, от втората ферма, ми убиха желанието за всичко. Но и аз им показах, че не съм муха без глава...

j...събота – два дена преди да замина, излязохме на диско. Напих се леко. Беше приятно, но и не чак толкова... щом звъннах на Ангел и Краси, значи нещо ми е липсвало в нощния ми дискотечен ред. Неделя от уважение към шефа си пак побачках. Понеделник Дейвид ме закара на жп гарата. По пътя ми каза, че се обадил на Гергана, колежката ми, с която пристигнахем заедно в Англия. Но за разлика от мен тя остана в гадната долна ферма. Нейно право си е. И точно тук искам да вметна нещо, тъй като чух слухове, че не съм бил честен с нея, като не съм й казал, че отивам при Дейвид, а не у дома. „Драга Гергано, благодаря ти  за много неща. Но повярвай ми главата ме заболя много от теб. А колко бели косми ми порастнаха... Не съжалявам, че бях с тебе на бригада, но не съм и щастлив. Ти не оправда очакванията ми. Тук ще цитирам един твой sms до мен „Nie lukovi glavi li sme ili jurnalisti?”. За теб не знам дали си лукова глава, но аз определно не съм. Успях да публикувам в няколко вестника за случай си и съм доволен. И не се чувствам глава на някакъв зеленчук, който иначе много обичам.  Повече няма да пиша за теб, само ще те посъветвам следното – Подреди си мислите и отношението към другите. Отстрани изглеждаш доста странна, повярвай ми. Казвам ти го като приятел. А, и си намери човек, който не само той да  те обича, а и ти да го обичаш, но и да го показваш с постъпките си. Успех в Кралството.”...

...на път за летището беше голям кеф за душата ми. Срещнах оркестър, който толкова приятно свиреше, че можех да легна до него и да не се събудя. Но не като нашите оркестри да си предлагат дисковете или да има шапка за стотинки пред тях. Готско беше. На летището се засякох с други българи. Стегнахме шатрите и заспахме на столовете...

...полетът ни бе в 10:30. Кацнахме в София късно след обяд. Качих се в градския транспорт и отпраших към жп гарата. Бях с един англичанин, който търсеше централна автогара. Добре, че бях аз. Шофьорът щеше да го прати на центъра. Оня пита за Central Bus Station, а нашият разбира центъра. Както и да е. Упътих го аз. Малко преди да слезем се качи контрольор. Аз бях спокоен. Имах билет. Ама нещеш ли тоя да ми иска билет и за сака. Англичанина също беше със сак, но нашият човек само на мен ми иска. Британецът много се разочарова. Свали ме тоя и почна да се пазари. Но в крайна сметка му дадох само билет. Много ме беше яд, защото глобата е 10 лв, а контрольрът нещастник беше готов дори за 5. Чиста българска работа му викам аз. Господин Борисов, кмет на София, моите уважения към вас, но цена от 1 лв за еднократно билетче, е доста непоносима. Ако на парламентарните избори загубите гласове точно от вашия град, не се учудвайте...
 

...хванах си влака и заминах за Шумен. По жп пътя бяха паднали скални маси. Закъснях малко. Дори заспах и пропуснах Шумен. Слязох на Каспичан и от там с такси до Шумен...

Какво ще запомня от Англия?

Fish and Chips – националното ястие (не е баш ястие) на англичаните – пържени картофи с цяла голяма панирана риба, гарнирани с оцет и сол. Когато видях надписа „Fish and Chips” за първи път не ми подразни окото кой знае колко. Но седмица по късно осъзнах, че това е... ами нямаме подобно нещо в България. Не е нито като шкембе чорбата, нито като мусаката. Тук абсолютно всички ядат риба с пържени картофи. Доста е мазничко. Първата ми декустация на риба с картофи беше ужасна. В случаен ресторант си поръчах риба с картофи, но те взеха че ми сервираха и пюре от грах. В началото ми беше вкусно, докато наполових рибата. След това... повръщаше ми се. На година англичните консумират 370 хил. тона риба и близо 400 хил тона картофи, или казано по друг начин близо 400 млн порции Fish and Chips.

Красиво е в Англия, живее се добре, но не навсякъде. Не съжалявам, че бях там. Зависи къде ще попаднеш. Видях доста коментари под постингите си като „евтина работна ръка сме..., трябва да се примиряваш...”, и тем подобни. Хора, българи. Знайте си цената. Не оставяйте те да ви я слагат. Защото тогава могат да ви сложат и нещо друго...