Преди една седмица... за първи път усетих вкуса на загубата и безпомощността, но леко и за малко. По принцип получавам стипендия по една програма за студенти. Като никога тази година резултатите закъсняваха. Реших да се обадя на донорите. И какво разбрах знаете ли? Не съм бил одобрен. Ужас! Ужас! Ужас! Край до тук бях. Благодарение на тази стипендия мога да уча и все още уча... В широкият ми просторен и многогънкест уж мозък за миг сякаш всичко спря да функционира. Започнах да звъня на кого се сетя. На Краси от Враца, на Янка (аз я имам като майка, ама не мога да кажа да ли е втора или трета), и накрая се реших да звънна на Румян (един шефовете на този фонд). Но и той не ми помогна кой знае с какво. С Петрана от София си поговорих по Skype. Помолих я да ми преведе няколко изречения на английски, за да ги пратя на Нино Челидзе - основната шефка. БЛАГОДАРЯ ТИ ПЕПИ!!! Изпратих писмото. Сутринта като луд чакам отговор. Силно вярвах, че е станала някаква техническа грешка. Мисля че съм добър студент, няма начин да не ме одобрят. Отговарям на условията. И така беше. Нино ми писа, че е имало административна грешка. Летях от радост. Очите ми се напълниха с някаква солена течност - май сълзи ги наричат. Но не мога да ви опиша какво съм преживял през тези инфарктни 24 часа. И ето днес мисля да си купя лаптоп. И разбрах едно нещо за тези 24 часа. Човек не трябва да е зависим от нищо и от никого. Винаги трябва да има втори план или вариант за да продължи напред. Не трябва да се предава. Не разчирайте на сигурния си успех, защото и той може да ви предаде в най-неочакван момент... и тогава увисвате... Но най хубавото за мен сега е, че имам четири 6 от четири изпита. На село съм си, но ще го преживея. Понякога и то ми липсва. При майка съм - това е най-хибавото от всичко.... И още нещо. Проумях, че щастието и нещастието ги разделя само символична граница. Подобно на любовта и омразата...
Весели празници на всички!!! Бъдете подготвени за тях, за да не ви изненадат!!!
http://www.elfyourself.com/?id=1274049640
P. S. И аз съм тук :) Един от чтиримата. Това го направи Краси!
http://www.vbox7.com/play:e7ae92a8
Ужасно непоносимо е, когато обичаш някого, а той не ти отвръща със същото. Често, хората попаднали в такава ситуация, обвиняват другия, че той е безчувствен. Не, той другият не е виновен, никoй не е виновен. В любовта няма виновни. Има влюбени и безразлични...
P. S. Не писах нищо.... Не мислех да пиша и послесловие. Не мога да коментирам. Не искам да съм поредният интерпретаторо на действителността, защото фактите ги има и немогат да се интерпретират.... Но все пак... Трябва да кажа нещо и аз, като част от тази реалност... Самите кадри говорят за себе си. Не ангажират съзнанието с мисловен процес. Това е България. Не като природа, не като богатство и бедност, а като човешко лице, гледащо с милост, усмивка и щение за щедрост от другите човешки лица по света, които никога не искат нещо от нас. А все се случва ние да гледаме към тях с искане... Човешкото ни лице е ужасно грозно, даже по-грозно и от лицето на най-грозния в "Пълна промяна"... дали ще ни вземат в това "предаване", или ние ще се променим.... незнам..., а и скоро сигурно няма да узная...
Дресиране на куче....
Дресьор се става с много практика а не с четене на книжки от известни немски дресьори. Всеки дресьор трябва да е запознат със свойствата на условните рефлекси. Те са определящи за всяко едно приучване на кучето към изпълнение на конкретно изискване. Обучението на кучето предизвиква продължителни изменения в неговото поведение. Според Thorpe (1956) обучението е "процес, който се състои в появяването на адаптивни изменения на индивидуалното поведение в резултат на придобит опит". Когато кучето се намира в състояние на жажда, глад или напрежение започва да проявява поведение на търсене, в процеса на което спонтанно се извършват разнообразни действия - душене, оглеждане, движение в различни посоки и др. Ако едно от тези действия се съпроводи с подкрепление (гладното куче получава храна) и то се повтори няколко пъти, кучето ще се научи редовно да изпълнява даденото действие в дадената специфична ситуация. При решаване на дадена задача кучето не използва цялата информация, която му е предоставена. То отбира само тази, която ще му помогне за успешен изход от ситуацията. Дресировката е последователно, насочено приучване на кучето при определени условия да изпълнява разнообразни сложни действия, необходими за извършване на конкретна работа. Тези действия се осъществяват от кучето по сигнали на дресировчика. Успоредно с това в кучето се задържа проявяването на пречещи на работата действия (рефлекси). По този начин процесът на дресиране включва изработване на необходими двигателни навици и изграждане на задържащи навици. За изработване само на един навик е необходима система от взаимосвързани упражнения, изпълнявани в определена последователност, през определени промеждутъци от време. В процеса на обучение се налага да се съчетава едновременно изработване на 2-3 навика. Те трябва да се подбират по такъв начин, че обучението на единия навик да не влияе отрицателно за затвърждаването на другия. При дресиране трябва да се осъществява индивидуален подход към всяко куче в зависимост от неговата психика, опит, придобити минали навици. Всеки, който се занимава с обучение на кучета трябва да познава функциите на нервната система и всички промени, които протичат в организма под нейно влияние. Кучето не изпълнява точно подадените му сигнали, бърка командите, спира да работи. При работа по следа се наблюдава загуба на способността за диференциация на миризмите. За да се отстрани неврозата, трябва занятията с кучето да се прекратят в продължение на няколко дни, а понякога за по-дълъг период от време. Възможно е да се пристъпи и към медикаментозно лечение. В живота на кучето обонянието играе особено голяма роля. Чрез него се осъществяват едни от най-сложните взаимоотношения с околната среда. То има изключително голямо значение при храненето, половите инстинкти и редица други жизнени процеси. Когато времето е горещо или студено, работата на кучето по мирисната следа се затруднява. Както в топло, така и в студено време работата на кучето до голяма степен зависи от нивото на неговата подготовка да работи в такава среда - тренираност, закаленост. Вятърът оказва голямо влияние върху качеството на работа на кучето по мирисната следа. Влажната почва, покрита с невисока трева запазва по-добре миризмата по следата. Работата на кучето при проработване на следата е по-лека в случаите, когато теренът е в равнинна, ниско разположена, закрита или малко пресечена местност. За да бъде правилно възпитано кучето, не трябва да се изпускат възможностите, които има младия организъм по отношение на адаптивност и лекота на усвояване. Трябва упорито и умело да се закрепват такива поведенчески актове, които ще се проявят пълноценно след като животното вече е израстнало. Дресьорът трябва да има широки познания по физиология, етология, развъждане, отглеждане на кучетата и профилактика на болестите.
http://longanlon.bloghub.org
Тоя път няма да давам мението си за нещо, няма да питам никого каквото и да е. Просто ще разкажа една кървава история, която за милиони жени си е истинска и им се налага да живеят в нея…
Отдавна исках да напиша нещо за женското обрязване, защото, въпреки че е световноизвестен проблем и много организации за човешки права се борят с него, за мое учудване почти никой от хората, които съм питал не е запознат с него. Когато се реших най-после и седнах да прочета повече обаче се оказа, че и аз не съм бил запознат с истинските размери на тая изродщина, както и с това колко изродска е тя.
Какво е женско обрязване?
Ами представлява най-общо отрязване на клитора и срамните устни на жената, за да не може тя да изпитва сексуално удоволствие. Обикновено се извършва, когато момичето е на около 6 годишна възраст, с помощта на бръснарско ножче или подръчни инструменти.
Това нещо се практикува главно в мюсюлманските части на Африка (Египет, Судан, Сомалия, Етиопия и др.) и по-рядко в Близкия Изток по “културни и религиозни причини“. Не си мислете, че само разни извратени религиозни маниаци подлагат дъщерите си на това. Обрязването е обща практика там и в някои от тия страни до 90% от всички жени са обрязани.
В някои статии за обрязването, които четох, са дадени различни причини (културни и религиозни), поради които то се прави - примерно запазване невинността на момичето, предпазване от помятане (!) и други подобни глупости, с които диваците оправдават диващините си. Истината е, че целта на женското обрязване е жената да не изпита удоволствие, а само болка при сексуален акт. Така тя няма да загуби девствеността си преди брака и няма да изневерява на мъжа си.
Как става обрязването?
Зависи от държавата, племето, културата. При някои е ритуал като обрязването на момчетата при другите мюсюлмани - с гости, черпене и т.н. При други става на тъмно, през нощта, като присъстват само някоко женски роднини и … не знам как да го нарека, щото лекар не е, ами… шамана или който там държи ножа (често е жена). Има и няколко типа обрязване в зависимост от това как се прави и колко се реже.
Единия тип е отрязването на клитора и малките срамни устни (Labia minora). Тук мисля няма нужда от пояснение какви са последиците за жената и чувствителността на гениталиите й като порасне.
Втория от широкоразпространените типове е отрязването на клитора, малките и вътрешната част на големите срамни устни. Ще поясня какво се прави в тоя случай, понеже при него се отрязва доста повече плът, отколкото при горния. На мястото на гениталиите на момичето остава практически само една голяма отворена рана. Краката на момичето се завързват събрани за 2 до 6 седмици, а двете части на раната се притискат една за друга за да може да се сраснат. Практически това означава зарастване на отвора на вагината - оставя се само една малка дупка за да изтичат урината и менструалната кръв.
Третия тип обрязване му викат “разнороден”, защото начините за постигането на целта са най-различни, каквито болната дивашка фантазия на маймуните е измислила - набождане на клитора с игли, изгарянето му чрез притискане на въглен или нажежено желязо, раздирането на вагината с различни инструменти и т.н. За радост, поне тоя третия вид се среща рядко, главно в разни изолирани общности.
Цялата тая ужасия, познахте, се прави без упойка.
Последици
Секс:
Смятам излишно е да опивам шока у едно 6 годишно момиче от обрязването и как това влияе на психиката му. То и да не влияеше, така или иначе без клитор и всякакви чувствителни тъкани там долу, жената е почти невъзможно да изпита сексуална възбуда ли удоволствие, а оргазъм е просто непозната дума.Самият сексуален акт често е дори болезнен.
Интересното се случва с жените, обрязани по втория начин. Както може би забелязахте, горе казах, че им оставят само една малка дупка за пишкане. Тая малка дупка, както може да предположите, е прекалено малка, за да правят секс, поради което, когато момичето се омъжи, се налага тя да бъде разширена. Това най-често го прави съпругът, с помощта на нож в първата брачна нощ. Ама са романтични, а?
Здраве:
Разбира се, при извършване на операцията има огромна вероятност от инфекции, защото се използват подръчни средства а думата “хигиена” е по-позната и от “женски оргазъм”. В резултат на тях част от жените развиват генитални инфекции, резултиращи в безплодие. Шока го обсъдихме горе, нали.
Раждането също е изпитание за обрязаниете по втория метод - защото отворът е много малък, за да мине бебето. Болниците в тия държави са се специализирали да правят операции на жените, които раждат, като разширяват отверстието, за да мине бебето. После отново зашиват и то по желание на жените, защото после мъжът им няма да ги иска. Познайте обаче колко често в Африка раждат в болница, дали във всяко село има хирург или ножовете пак влизат в действие…
Кога ще спре това?
Ами няма да е скоро, щото както съм казвал и преди, докато има диваци, ще има и диващини, а в Африка диваци - дал господ. Не щото са негри, ами щото културата им не е развита.
Обрязването на жени е обявено за незаконно според ислямския закон чак през 2006 г. на събор в Кайро от религиозните водачи на ислямския свят. Има множество световни организации, които се опитват да се борят с тая отвратителна практика, но за сега не постигат кой-знае колко. Най-много успехи в това начинание като че ли има Световната здравна организация, която с различни инициативи е успяла да намали с 12% обрязванията в Сенегал. От време на време се вдига шум по международните медии за тоя проблем, ама общо взето му се обръща толкова внимание, колкото и на геноцидите, дето стават в Африка - според мен главно защото африканските държави отдавна са преминали границата, преди която е можело да им се помогне и хората просто виждат, че колкото и да се стараят, няма да стане нищо. Тъй че на въпроса, кога ще спре това варварство, отговорът е не знам, ама няма да е скоро.
———————————————–
Малко допълнение към темата. В Камерун се практикува друга извратения, която се нарича “изглаждане на гърдите”. Общо взето представлява опити да се направят гърдите на младите момичета плоски, за да са те по-малко сексуално привлекателни и така да се намали опасността от изнасилване и ранна женитба. Най-често загрижени майки го правят това, като прибягват до различни метиди - затискане с тежки предмети по време на сън, пристягане с въжета, усилено търкане с камък (!) и нагорещени предмети (това не разбрах как точно става). Около 1/4 от всички млади момичета в Камерун са подложени на това. Както се казва, човешката глупост не знае граници.
Живот по европейски.....
В убежище на клошари....
От скоро в България съществува неофициално Национално движение на клошарите (НДК). Председателя му е не кой да е, а висшист по Българска филология. „Ако подходим сериозно можем да имаме представители в парламента”, смята един от клошарите в Шумен, който научи за НДК от нас.
Шуменски „европейски” клошари оборудват убежището си по европейски. В домовете си ходят с обувки, домашният любимец е неотменна част от интериора, пълно е с провизии и уникални дрехи. Кашоните по „пода” създават усещането за килим или паркет.
Натъкнах се на добре оборудван подслон и без покана или предварително позвъняване се вмъкнах в чуждия дом, като внимателно разглеждах всяка вещ. „Стая” широка два метра, висока метър и половина, а таван – градската градина. Врата и прозорец – две в едно, които винаги са отворени за всеки. Миризма на разложено ме посрещна на входа, но не това възпрепятства „екскурзията”. „Все пак си имат куче”, последвалото обяснение за подложилата ме на терор миризма. Малкото куче лежеше върху направеното за него картонено ложе с топли дрипи. Чанта с дрехи и кожено яке – част от „гардероба” на обитателите. Буркани с остатъци от храна, полупразни кутии от кетчуп и майонеза, мухлясъл хляб и средно голяма полуизгнила зелка.... някой „добре” се запасил за зимата. Картон с парчета плат за „изолация” на студа – място за нощувка.
Уют??? За шуменските европейски клошари.... може би. Бутилка от бира, изхвърлена на обурудваното като сметище пространство в близост до входа на жилището, разположено на 50 метра от ЖП гарата.
Светлина – никаква.
Признаци на живот... имало е и ще има... може би в късните часове. А къде бяха домакините по време на моето посещение мога само да гадая. А може би на регионално събрание на НДК....
Дух, дух.... вятъра духаше много силно в Шумен миналата година по това време. „Кирил” ни подмина, ама малкия му брат не. Обстановкта първоначално беше нормална. Нямаше населени места в областта без ток, вода, телефон и пътищата бяха проходими.
Не след дълго две села останаха без ток. В други части на областта се скъса проводник от вятъра, който при порив достигаше 24 м./сек. Още десетки села останаха в тъмно. От „E.ON” не вдигаха денонощния телефон. Но по случайност решиха да го вдигнат. След околко 10 часа електроразпределението бе въстановено в цялата област. Вятъра намаляваше до 17м./сек. От Облстния съвет по сигурност се хвалеха, че всичко е под контрол. Синoптиците прогнозираха утихване на бурята. Да, ама не! Падат две дървета в градска градина. По случайност там няма хора. 31 населени места остават отново в тъмно. След 10 часа обстановката се „нормализира”.
Но пак духаше. И най-лошото – брата на „Кирил” издуха един човек от покрива на дома му. Първо го издуха, а после го уби!
В мъглата преди близо два месеца пък изгубихме 18 души (миналата година, катастрофата при Бяла). Жестоко! Все ние губим. До кога? Явно така ни е писано – само да губим и .... пак да губим. Дано някой се смили над нас и да не губим повече!
Време е да излезем от „мъглата” и да „издухаме” това духане.
Време е!
А, дано! Ама, надали! Духането продължава... и днес - една година по-късно....
Децата ви са в мрежата....
През тази година изпреварихме Австрия по обхват на мобилните комуникации
|
Георги Чанков Апостолов е роден на 15 август 1966 г. в Попово. Завършва Японски език и литература в Санкт-Петербургския държавен университет. Кореспондент на БТА в Токио между 1985-1990 г. С 20-годишна кариера на професионален журналист. Освен в БТА, работи в. “Континент”, “Стандарт”, “The Sofia Echo”, седмичника “Епоха”. От 2000 г. е на работа във Фондация “Приложни изследвания и комуникации”, където раководи отдела за уеб-съдържание. А сега ръководи и Горещата линия за безопасен Интернет. Има 3 деца, което според него му дава възможност лично да наблюдава отражението на компютърните технологии и Интернет върху подрастващите. Той бе в Шумен по повод националния турнир по информатика “Джон Атанасов”, на който градът ни беше домакин. Срещаме се с него в редакцията на “Показател”. |
|
|
|
ТЕЗАТА НА ГЕОРГИ АПОСТОЛОВ: За скоростта на навлизане на Интернет говори фактът, че през 2000 г. интернет-потребителите са били 5.4 процента от цялото население на България, а през 2006 г. са вече 28.5 процента. |
Какво представлява интернет в представите на родителите и на децата им?
За съжаление, има драстична разлика между възприемането на Интернет от родителите и децата, възрастните и младите. За днешните деца Интернет е нещо съвсем обичайно – както са телефонът и телевизията. Те познават и ползват повечето възможности, които глобалната мрежа дава. Един пример: веднъж синът ми донесе вкъщи непознат за мен плод от дърво в някаква градинка, който приличаше на пъпчива зелена топка за тенис, за да пита какво е това. Никой от семейството не можа да го определи, той го засне с мобилния си телефон, пусна снимката в един от интернет-форумите и след 10 минути разбрахме, че това е особен вид декоративно портокалово дърво.
За разлика от децата техните родители са свикнали да ползват компютъра основно като пишеща машина и по-бърза пощенска служба. Част от родителите въобще не се замислят за какво още може и се използва Интернет-средата. А друга част, която е по-запозната, изпитва ужас, че детето им е в опасност, когато е на компютъра. Всъщност децата са по-близо в представите си до реалния облик на глобалната мрежа, но при липса на обучение за опасностите в нея наистина са изложени на потенциални рискове.
Коя е полезната страна на “световната паяжина”?
Полезните страни са много. Съвременното дете от малко свиква да се намира в една обширна информационно-комуникационна среда, което му дава възможност да възприеме принципа за “учене през целия живот” като нещо естествено. Ако се стимулира и подкрепя неговото естествено любопитство, ползващото редовно Интернет, детето може да има многократно по-голям информационен багаж от връстниците си, които са лишени от тази възможност. Освен за информация, Интернет все повече се превръща и в една реална среда за общуване. Благодарение на неговите възможности едно 15-годишно дете вече може да е натрупало немислим само допреди 10 години жизнен опит за различните човешки типове, характери, реакции, за груповите социални явления, на които се учи чрез общуването в Интернет със стотици други деца и възрастни. Все по-улеснените компютърни програми и приложения активизират и подхранват творческото начало – децата се състезават помежду си за изработване на уеб-страници, компютърни графични изображения, звукови и видео-файлове, а това са умения и навици, които ги правят по-конкурентни на пазара на труда на по-късен етап.
Какви са недостатъците и “тъмните” страни на интернет?
Недостатъците на Интернет са породени от неговите положителни страни. Той дава възможност да се достигне до милиони хора с минимални разходи, което естествено поражда силни бизнес-стимули. От друга страна, привидната анонимност и доскоро липсата на законова регулация насочиха към Интернет хиляди кандидати за извличане на бързи печалби от човешките пороци. Затова още преди бързо разрастващата се легална онлайн-търговия глобалната мрежа се наводни с порнография, а в последните години все повече нараства процентният дял в нея на детската порнография, защото тя е незаконна и се преследва навсякъде по света. Освен това развитието на отлайн търговията и банкирането създадоха условия за възникване и развитие на финансови престъпления и злоупотреби през Интернет.
Какви могат да бъдат злоупотребите във виртуалната мрежа?
Най-честата и широко известна злоупотреба е кражбата на данни от лични кредитни и дебитни карти и източването на сметки. Това се постига чрез друг вид злоупотреба – разработване на специални вируси и зловредни програми, които проникват през межата в личните компютри и извличат от тях необходимата информация. Един от популярните начини за кражба на лични данни е така нареченият “фишинг” – изработване на фалшиви уеб-сайтове на големи банки или онлайн-матазини, през които се събират пин-кодове на кредитни карти. Най-страшната злоупотреба с Интернет обаче е събирането на лични данни за деца и непълнолетни. Било то от индивидуални педофили, които се опитват след това да установят физически контакт с детето, или от организирани престъпни групи, които издирват уязвими деца с цел отвличане, трафик и въвличане в мрежите на детската проституция и изработване на детска порнография.
Каква е основната цел и дейност, която е заложена във вашият проект?
Проектът “Гореща линия за борба с незаконното и вредно съдържание в българското Интернет-пространство” е вече с двегодишна история. Той се финансира по програмата “Безопасен Интернет” на Европейската комисия и се изпълнява от софийската неправителствена фондация “Приложни изследвания и комуникации”. По този проект от 9 май 2006 г. у нас действа Гореща линия за борба с детската порнография и други незаконни злоупотреби в Интернет на адрес www.web112.net, където всеки може да подаде сигнал анонимно. Той се обработва от нашите оператори и при установяване на закононарушение сигналът се подава на нашия основен партньор – Главна дирекция за борба с организираната престъпност (ГДБОП) към МВР. Дейността на линията се наблюдава от специално създаден Обществен съвет за безопасен Интернет, в който членуват 18 държавни институции, асоциации на Интернет-доставчици, големи компютърни компании и неправителствени организации. От октомври миналата година българската Гореща линия е официален член на създадената от Европейския съюз Международна асоциация на операторите на горещи линии INHOPE, в която членуват 27 държави и която дава възможност за тясно сътрудничество и бърза реакция при установено престъпление. Имаме случаи, когато в рамките на по-малко от час след подаване на сигнал в една страна за нарушение, извършено в друга, полицейските органи на последната държава да задържат извършителя. Имаме примери на подобна бърза реакция и у нас от страна на ГДБОП при подаване на сигнал за детска порнография.
Какви са резултатите до момента от вашата дейност?
От пускането на Горещата линия в действие до момента имаме получени над 600 реални сигнала. Почти 30 са предадени за работа в ГДБОП, над 20 са предадени на други Горещи линии от асоциацията INHOPE.
Каква е психиката на българското дете?
Детската психика е навсякъде еднаква, важното е доколко в едно общество се полагат грижи децата да бъдат предупредени и научени да се предпазват от опасностите в Интернет, както ги обучаваме да се предпазват от опасностите на улицата. А точно тук няма с какво особено да се похвалим. За Международния ден на безопасен Интернет на 6 февруари тази години ние пуснахме един онлайн-тест за ученици на адрес www.web112.dechica.com. Oт над 2500 деца от цялата страна, които попълниха теста, само 166 бяха успели да отговорят правилно на 25 въпроса.
Крие ли опасност бурното развитие на технологиите?
Техниката и технологията в цялото човешко развитие винаги е била нож с две остриета. От една страна това е довело до изграждането на съвременната цивилизация с всички нейни удобства, а от друга – всяка нова технология е пораждала и неизвестни дотогава рискове. Малцина са онези, които призовават да се откажем от всички придобивки на модерната цивилизация. Начинът е предотвратяването на рисковете от новите технологии. Пример за това е сегашното влизане на Интернет в мобилната телефония, която скоро ще направи остарял принципът за компютъра в общото помещение – всяко дете ще носи Интернет в джоба си. Затова пък новата програма за безопасен Интернет на Европейския съюз слага особено ударение върху разработването на стратегии и технологии за предотвратяване изострянето на опасността за децата в глобалната мрежа. За скоростта на развитие на информационните технологии у нас говорят няколко цифри – според последно проучване на Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) над 30% от българите вече използват активно Интернет. Потреблението в страната през 2007 г. достигна 33.3 на сто. За скоростта на навлизане на Интернет говори фактът, че през 2000 г. интернет-потребителите са били 5.4% от цялото население на България, а през 2006 г. са вече 28.5%. В същото време децата и непълнолетните са най-активната група потребители на Интернет. Според проучване от 2006 г. над 60% от децата на възраст 7-19 години ползват редовно Интернет. Към юни 2007 г. обхватът на мобилните комуникации в България e 117.4 %, с което излизаме пред страни като Австрия, например.
