Животът е уникална трагедия с голяма доза нагласена комедия, която ни позволява да се усмихваме на ум до толкова, че да не изпаднем в екзистенциален умствен припадък, от който да не можем се събудим. Многобройни човеци са станали клоуни, които танцуват под звуците на падащите жълтици. Неусетно, някой ден ще се задушат от миризмата на потта си, „позеленяла” от прекомерните им нечовешки въжделения. Присъствах на дебатиране относно строежа на водна електроцентрала на язовир Тича. Преди това се бях запознал с абсолютно цялата налична документация свързана с това предприятие, което е иначе на път да остави на воден режим жителите на три големи български града. Пределно ясно ми беше, че освен празно говорене и неумело ораторстване, нищо друго няма д се случи. След като успях да се нагледам на такова политиканстване (както се изрази един от управниците) по темата, започнах да си задавам въпроса „Защо човека е толкова гнусно и алчно велико същество на природата?”. Съвсем неслучайно изскочи репликата „Животът е смешен” от устата на един може би съвсем обикновен човек с позиции. И цял ден това ми се въртеше в главата…. „Животът е смешен”. Има огромна истина в тези думи. Истина, за която ние сме виновни не малко. Животът си е живот, но ние си го правим смешен. Ето това е най-тъжното от цялата истина. Бурно ръкопляскаме и приветстваме лицемерните лъжи, подплатени от звука на падащите в човешките гърла ръждясали жълтици. Тихо подминаваме истинското, което не изглежда толкова „красиво”, защото е природно. И аз се чудя на строителите на тази електроцентрала как се наемат да лишат човека от може би най-важният живото-поддържащ природен елемент – водата. И юристката е застанал пред хората с гаранцията, че няма да им спират водата. Ами от къде мога да знам, че същата тази жена няма да застане пред и няма да ми казва, че няма да ми спира слънчевите лъчи. Нещастници, защитници на идеята „За звука от жълтиците”. Как може да сме толкова объркани (някои), или как могат да ни взимат (те) за толкова объркани и глупави. Или сме такива, щом ги търпим радетелите на „Звука от жълтиците”. Или просто животът е смешен и ние покрай него!

P. S. Понякога съм много рязък и искрен. Знам, че не трябва. Защото често съм презиран, затова, че изразявам мисленето си на глас. За сега се държа, защото не мога да лъжа или да замазвам очи!

От началото на годината новините на първата ни частна национална телевизия бяха изключително занемарени. Бях се насочил изцяло към „Календар”-а на Нова. И до ден днешен техните емисии ми харесват повече, защото излъчват социалност и не малка загриженост. До като тези на БТВ изглеждат доста формални. Правят ги заради самото правене. А със този „Малък коментар” разбиха най-важната си емисия. Копирали са от американска телевизия. В САЩ това може да върви, но не и в България. У нас хората има други новинарски потребности. А културните различия и разбирания за света са толкова различни, че дума неможе да става за успешно прилагане на американски стратегии в българското общество. Не знам как, но стартът наSurvivor 3, успя да възвърне доста голяма част от доверието към БТВ. Може би защото новата версия на Големия брат по Нова се провали тотално. Докато в Big Brother 4 можеш да се научиш как да бъдеш прост и издухан едновременно, то  Survivor 3 има съвсем различен възпитателен характер – как да мислиш и да градиш стратегии за оцеляване в трудни времена и условия. И изобщо не е развратно. В известна степен Dancing Stars също допринесоха за високите проценти на гледане на БТВ. В един период през годината Нова почти бе озаглавила класацията при телевизиите. Но си вкара автогол с Големия брат. А сега с уволнението на Коритаров, БТВ може да черпи спокойно за лидерските си позиции на медийния пазар. Има и друг сценарий, при който Нова може да мине пред БТВ. Обаче той е доста фиктивен. Свързан е с продажбата на телевизията. В средата на годината Гергов почти беше продал БТВ на руснаците, но финансовата криза замрази сделката. Даже се говореше за оставката на Люба Ризова, която точно по това време беше в отпуск – неслучайно. Определено след нея щяха да напуснат още журналисти. То и сега напускат журналисти БТВ, но по други причини – неприемливото финансово и стратегическо отношение на медията към тях. Финансова криза замрази сделката с руснаците, а Люба Ризова се завърна на работа. А сега се наблюдава активизиране на апетита на RTL към БТВ. Но за сега остават само догадките. Обстоятелствата около БТВ за сега изглеждат положително настроени към телевизията. Безспорно това не може да се твърди за Нова, въпреки че новините им в повечето случай са по-добри от тези на БТВ. Сякаш продукциите са най-слабата страна на Нова. Политиката на шефовете е доста страна. Имам предвид свалянето на „Спортен свят” с Крум Савов – предаване с доста сериозен рейтинг. Лично аз не мога да си го обясня.

БТВ за сега успява да оцелява на първото място, но усеща как Нова диша във врата й.

Изглежда Нова има нестандартен метод за правене на телевизия, който помага на БТВ.

Според мен ще е добре, ако БТВ се сформира като телевизия за добри продукции, а Нова – като новинарска медия.

 

Има ли етническо напрежение в България?

Журналистическите публикации и твърденията на политиците за етническо напрежение рязко контрастират от обществените нагласи. Изследване на "Отворено общество" показва, че страхът от етнически конфликт стои най-ниско в спикъса с опасенията на обществото.

Алексей Пампоров

През последните няколко седмици в медийното пространство усилено се заговори за нараснало етническо напрежение в страната, като обвиненията за това идват от всички страни на политическия сектор. Журналистическите публикации и изказванията на различни политически лидери обаче, рязко се различават от обществените нагласи към същия период. Изследване на институт "Отворено общество" показва, че страхът от етнически конфликт през следващите няколко години стои най-ниско в списъка с опасения на изследваните лица.

Графика 1. Относителни дялове на опасенията

Разбира се, може да се предположи, че лицата, които се опасяват от етническо напрежение притежават някакви сходни социални характеристики. По тази причина по-долу е представен техният специфичният социо-демографски профил, на базата на посочените в изследването: възраст, пол, образование, етническа и религиозна принадлежност, тип на населеното място, район за планиране, среден доход на човек от домакинство, както и политическа ориентация.

Опасения от избухване на етнически конфликт се наблюдават по-скоро сред най-възрастните жители на страната (графика 2), а най-малко опасения имат лицата на възраст 31-45 г. Въпреки това разликите от средната за страната стойност са много близки до статистическата грешка на изследването и не може да се каже, че възрастта е фактор с първостепенно значение при формирането на тази представа. По подобен начин, жените показват малко по-висока склонност от да се опасяват от етнически конфликт, отколкото мъжете (графика 3).

Графика 2. Опасения от избухване на етнически конфликт по възрастови групи

Графика 3. Опасения от избухване на етнически конфликт по пол

Първият основен фактор, който има ключово значение за опасението от избухване на етнически конфликт е образованието (графика 4). Наблюдава се ясно изразена обратнопропорционална зависимост между нивото на образование и относителния дял на лицата, които се опасяват. Казано иначе, колкото по-високо е нивото на образование, толкова по-малко лица се опасяват, че е възможно през следващите няколко години в България да избухне етнически конфликт.

Вторият съществен фактор за опасението е регионът, в който живеят изследваните лица (графика 5). Най-съществени са опасенията от етнически конфликт в Североизточния и Югоизточния райони на планиране, а най-малки са в Централна северна България и в Югозападна България. Въпреки наблюдаваните регионални разлики, може да се каже, че типът на населеното място по-скоро няма значение за опасението от избухване на етнически конфликт (графика 6). Единствено София се различава от останалите населени места поради по-ниския дял на лицата, които се опасяват.

Графика 4. Опасения от избухване на етнически конфликт по степен на образование

Графика 5. Опасения от избухване на етнически конфликт по райони на планиране

Графика 6. Опасения от избухване на етнически конфликт по тип на населеното място

Графика 7. Опасения от избухване на етнически конфликт по среден месечен доход на човек от домакинството

Средният месечен доход на човек от домакинството (графика 7) очертава сходна тенденция с типа на населеното място. Размерът на дохода не оказва съществено влияние при доходните групи под 400 лв. Същевременно във високите доходни групи опасението от избухване на етнически конфликт през следващите няколко години рязко намалява.

Религиозната идентичност не оказва съществено влияние върху опасенията от избухване от етнически конфликт (графика 8) и разликите между трите разглеждани групи са в рамките на статистическата грешка. Етническата идентичност също не е фактор за опасението, когато става дума българите и турците (графика 9). При ромите обаче се наблюдава значително по-висок дял на лицата, които се опасяват от избухване на етнически конфликт.

Графика 8. Опасения от избухване на етнически конфликт по религиозна принадлежност

Графика 9. Опасения от избухване на етнически конфликт по етническа принадлежност

На последно място, но не и по значение, фактор за опасението от избухване на етнически конфликт се оказва политическата ориентация на изследваните лица. Представените по долу данни касаят вероятните симпатизанти на отделните политически партии, така както са отговорили на въпроса "Ако следващата неделя има парламентарни избори, за кого бихте гласували?" (графика 10). От графиката се вижда, че потенциалните гласоподаватели на Атака и ДПС стоят на двата противоположни полюса по отношение на своя страх от етнически конфликт. Като цяло симпатизантите на партиите формиращи управляващата коалиция по-скоро не се опасяват от избухването на етнически конфликт през следващите няколко години. Опасението от етнически конфликт се наблюдава предимно сред онези, които заявяват, че при евентуални парламентарни избори биха подкрепили ГЕРБ или Атака. Изключително интересен феномен се наблюдава при симпатизантите на ДСБ. За разлика привържениците на останалите десни партии, те имат значително по-нисък дял на опасението от етнически конфликт.

Графика 10. Опасения от избухване на етнически конфликт по моментната политическа ориентация

Ако трябва да се направи обобщен портрет на онези, които се опасяват и онези които не се опасяват от избухването на етнически конфликт, могат да се очертаят две напълно противоположни и в известен смисъл дори класово различни социални групи. Опасението от етнически конфликт е характерно за жените, живеещи в Източна България, на възраст над 60 г., с основно или по-ниско образование, с доходи под 400 лв. на месец на човек от тяхното домакинство, които са склонни да подкрепят Атака или ГЕРБ. Опасението от етнически конфликт е значително по-ниско сред мъжете на възраст 31-45 г., които живеят в София или в Централна Северна България, имат висше образование, среден доход на човек от домакинството над 600 лв. и на евентуални предстоящи парламентарни избори биха подкрепили ДПС, ДСБ или НДСВ.

Politiki

Направиха втори опит за „покушение” над журналистите на bTV. И бих казал много на място. Сигурно ви звуча много краен, но наистина някои трябва да сложи някои немарливи журналисти на мястото им.

Опитът на Миролюба  Бенатова да проникне в циганската махала във Видин завърши с благополучен край за нея!!! Казвам благополучен, защото тя се постара да се навре точно там, където не може. Не казвам не трябва, а не може. За да проведеш разговор с подобни лица е нужно да познаваш механизма за общуване с подобни групи, или, ако незнаеш, да го научиш. Това са специфични бандити, първо защото са роми, второ, защото са в ромска махала. Не може току така да се натресеш. Това противоречи на самата журналистика. Съмнява ме Бенатова да е провеждала предварителен разговор с някой от близките на „Ромео” (когото се опитва да разобличи). Преди всичко е нужно да спазваш журналистическите стъпки. Аз съм сигурен, че Миролюба ги знае тези неща много по-добре от мен. Понякога ме радва с точните си попадения. Но в този случай стратегията й беше прекалено грешна, и трябва да е щастлива, че работи в bTV, иначе да бяха я смлели махленските тарикати. Незнам тя дали си даде сметка, че това все пак е човек от подземния свят и едва ли може по толкова елементарен начин да стигне до него. Все едно да отиде у братята Маргини. Но тя подцени ситуацията. Наистина е добър журналист, но понякога излиза извън рамките на журналистиката, в опитите си да стигне до недостижимата истина. Едва ли ще открие нещо ново. Ама журналистическото у нея напира и надвишава нормите на позволеното.

Колкото до не чак толкова известният й колега Иван Георгиев – той е станал жертва на едни лапета-вандалчета. И той не предвиди правилно ситуацията. Абсолютно всички, които са от София знаят, че пред НДК всяка вечер има пияни и дрогирани ученици, които са опасни. Георгиев си помислил, че ще направи обикновен репортаж. Яно той е смятал, че младежите ще застанат пред камерата и ще си лафят с него. Да, ама не! Това показва непознаване на социалната обстановка. И голяма част от журналистите тръгват да пишат или да правят репортажи за хора и събития, за които са най-малко информирани.

Не съм аз човекът, който ще казва как д се прави журналистика. Напротив, хората са го написали преди много много години, ама нали сме си в България. И както обикновено си преминаваме границата на разрешеното. Ако при полиците това не носи сериозни последствия, то при журналистите крайният резултат може да бъде потресаващ. Освен, че ще им счупят писалката...

Днес увяхна една клутурна гънка от пъстротата на българските традиции и обичаи. Бай Боре си замина.

Маряна Борисова: "Отиде си един, природно интилигентент циганин - моят дядо! Винаги ще се гордея, че съм ти внучка!"

Такъв е животът. Винаги приключва с лош край за живеещия го! Независимо колко е велик! Дръж се Мери!

"Занаятът на Калдарашите"

Често пътувам с влак. Винаги ми е било безразлично в какво състояние се намират вагоните ни. Но днес беше доста различно. Незнам защо. Пътувах с влака от Пловдив до Шумен. Пътят ми отне близо 8 часа. Изморително е да пътуваш с нашите железници. Изтощават те физически, психически и те омърсяват. Качих се във  от града на тепетата малко след обяд. В купете беше не топло, а горещо, от което автоматично ми се доспа. Бях и изморен. Спах близо 2 часа върху седалките с полъх от… БДЖ. Само така може да се определи тази миризма – БДЖ-арска. Стъмни се. В целия вагон нямаше осветление. Стоях на тъмно близо 5 часа. Страшна работа. В купето беше горещо, мазно, тъмно и БДЖ-арско. Ту отварях джама, ту го затварях. Хем ми беше горещо, хем студено на - отворен прозорец. В средата на пътя започнах да усещам тази въздушна мазнина, типична за българските влакове. Нещо, което се наслагва по цялото ти тяло, особено по лицето и главата. Ама не се чувствах чак толкова зле. Не ми беше чак толкова неприятно. Като минавахме покрай някакви гари-дървени барачки, имах чувството, че се намирам в руски филм за социалистическа страна. В купето беше тъмно, горещо, и мазно. Влакът спираше на дървените барачки. А някакви старци с бастуни се разхождаха около това подобие на жп спирка. Сякаш се намирах във време, в което не съм бил никога. Герой във руско-социалистически филм за българският преход. Сам останах след половината път в горещото купе. И съвсем случайно си пуснах „Първом, първом” от телефона. И се получи мила родна картина. Мазно, горещо, тъмно, но все пак наше.

Бойко Борисов: „Коалиция с БСП означава да се самоубия реално.”

Неформалният лидер на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че ако се коалира с БСП, това означавало да се "самоубие реално". "Как ме виждате в коалиция с Румен Петков или Румен Овчаров и да се кача на трамвая на Станишев", каза столичният кмет. Той определи премиера и бившите министри за манипулативни хора, които за съжаление имат огромен финансов ресурс. "Медиите се занимават всеки ден с тази тема. Обикновените хора викат: "А бе щом го говорят, сигурно има нещо!", смята лидерът на ГЕРБ.

Румен Петков : "Да не избързва с крайните си твърдени месеци преди изборите."

"Първо, никой не му е предлагал да прави коалиция, за да обявява ще я прави или няма да я прави. Второ, това не е в рамките на добрия тон, но като се има предвид авторът на твърдението, е напълно разбираемо. Трето, бих го посъветвал да не избързва с крайните си твърдения 6-7 месеца преди изборите", коментира Петков.

 P.S. Дано да доживеем (има „финансова криза”) до другата година за да видим кой къде ще се качва и кой от къде ще слиза!

Съвсем неочаквано падащата небесна белота ме завари на село. Бях решил да се прибера за няколко дена. Определено липсата на майка ми се отрази върху престоя ми там. По принцип съм свикнал тя да си е там, и да ме чака. Огнището спеше. Всъщност не свърших почти никаква работа вкъщи. Е, поне се наситих на това да съм си там. За сега де. Два дена ми бяха достатъчни. То първата вечер беше ветровито. А аз цяла нощ се въртях като гламав в леглото. Сън не ме ловеше нещо. Някакви странни философски и житейски мисли занимавах съзнанието ми. А вятърът от време на време ме стряскаше с ужасния си глас, като клатеше шумно ламарината на двора ни. А безлистното огромно ябълково дърво сякаш плачеше от страх, че идва зимата. Заспах към сутринта. А някакви лапетии дойдоха в 9:30 сутринта и ме събудиха. Хулиганчета. Извикаха ме да ходим на селския пазар. От близо два месеца не бях ходил на такъв. А ми се ядяха и пазарски кюфтенца. Станах, измих се с вода от дамаджана. Бяха спрели водата. Пак сме на режим, защото няма валежи, а водоизточникът ни е естествен. Та, ходих на пазар, хапнах три кюфтета и седнах в една от РС залите да цъкам малко ФИФА, че отдавна не бях играл. Играх около 1 час. И като излязох навън… Ехееее, то заваляло сняг бе. До като се прибера ме намокри леко, щото беше смесен с дъжд. Времето беше тъмно, мрачно, студено и нещастно. Но въпреки това ми харесваше. Чувствах се добре. Беше ми приятно студено. Незнам защо. Бях мокър. Запалих си селската печка или както ги наричат „циганската любов”. Стоплих се. И ме обзе едно носталгично чувство за моментите, които съм прекарал на село. Всеки предмет, всеки човек, всеки кът на селото ме връщаше доста назад. Детските ми емоции, пубертетските щуротии. Абе почувствах се много странно. Хем тъжно, хем приятно. От една страна ми липсваше всичко това, а от друга бях щастлив, че ми липсва, защото съм го преживял. Странна работа. На село е тихо. Въздухът е чист. Водата е чиста. Хората са по-тихи и смирени. Доволни от живота и от това, което той им предлага за оцеляване. Гледах баира, по който сме се пързаляли с моите приятели. Сега беше пуст. Нямаше деца. Бяха в компютърната зала. Не е като едно време. Всеки се пързаляше с каквото намери. Едни с найлони, други с шейни, трети със ски. Падахме, търкаляхме се, целяхме се със снежни топки. Компютрите бяха непознати машини. Но нещата се променят. Дето се вика „всичко тече, всичко се променя”. Но все пак според мен всяко дете трябва да изпитва тези емоции. Защото животът ни предлага само веднъж да бъдем деца и да се веселим като деца. Искам да съм дете. Ида е зима…


Върбица през зимата

Нямам как да остана безразличен спрямо тази поредна боза на бившите комунисти. Още повече ме дразни факта, че Данаилов като професионален актьор смесва партийното с професионалното, с което доказва, че е евтин и продажен тип, любимец на комунистическото поколение. Окепазиха и имиджа на филма. Аман от червени дяволи с човешки лица. Вече се чудят с какви елементи и подходи да зарибят общественото мнение. Тук обаче с голямо съжаление ще отбележа, че столичният градоначалник отговори на Сергей с не по-малка глупост, като пусна съобщение до медиите. Ето тук има два достойни анализа по темата на Иван Бедров и Иван Стамболов.

Днес един човек ми каза, че не е силен като мен, че не може да издържа на натиска на живота. И чак тогава аз се запитах колко силен съм аз всъщност в сравнение с това, което показвам пред хората. Наистина и аз незнам. Понякога много по-силен от демонстрираното. Но понякога наистина слаб. Може би. Незнам. Точно в този момент тази реплика на този мой близък човек ме заварва в професионално и личностно всесилие, но и всеслабие донякъде. Така се чувствам, защото не съм нещастен. Не съм и прекалено щастлив, но съм усмихнат и доволен от себе си. Не приемам често нещата такива каквито са, защото не ми харесват и вярвам, че са такива само за група хора. Но не и за мен. Опитва се да виждам реалността доста често с различни рентгенови очила. Опитвам се да бъда поне малко различен от всичко универсално. И може би това ми е чара. И може би затова хората ме уважават и харесват. Е, не всички разбира се. Някои ме мразят. Нека ме мразят. Омразата също е чувство. Затова ги уважавам, че не са безразлични към мен. Понякога ми е тъпо. Усещам го. Но се опитвам да си мисля, че не ми е тъпо. И се получава. Замазвам собственото си съзнание със сивата реалност, залъгвайки го съзнателно, че реалността е розова. Та така. Нека  да се обичаме и нека  да се мразим – по малко. Нека да не бъдем безразлични. Просто, защото няма смисъл от безразличието. А ние нали търсим смисъл във всичко?

Днес се прибрах от Раковски – село близо до Разград. Бях там по случай рожденият ден на моя съквартирант. Отдавна не бях влизал в чужда ромска махала. Не очаквах да видя нищо ново, но реалността опроверга очакванията ми. Освен традиционното топло циганско гостоприемство страхотно впечатление ми направи начинът, по който се възраждат улиците, къщите и условията, в които сме свикнали да виждаме ромите у нас… Първата вечер ходих на гости на рожденик, чиято сестра ми допада. Не мога бе, малко ми е неловко така да се натреса върху чужди хора и то на рожден ден. Не че ме беше срам. Абсурд. Срам и аз – две противоположни неща, защото се опитвам да правя неща, от които да не се срамувам (малко реклама). Та, така де. Натресох се. Иначе познавах само дъщерята на семейството, която ми допада – да го кажа пак, че да не ми става навикJ. Абе хубаво е момичето и май не е глупаво. Влязох аз у тях. Наистина невероятно. Вътре беше чистичко, подредено и красиво. Имаха PVC дограма – врати и прозорци. А топлото отношение на домакините хептен ме накара да се отпусна. Аз бях интересен на всички, щото не съм от селото. Всички, които бяха се събрали за рожденият ден идваха при мен. Беше странно в началото. Но после ми хареса. Вдигнах 1, 2, 3… абе доста чаши бира. Даже станах и почнах да играя кючек. Кючек, който не знам защо в България го усещат истински само ромите. Може би това да усещаш тази музика е дарба, а Господ е дарил само циганите с такава. Може би, незнам. Почнахме да си лафим с рожденика, с баща му и с другите им приятели и познати. Ама на хората хич през ум не им минаваше к’во зло куче съм аз, което е забило очи в дъщеря им. Голям кеф. Всички се държаха много културно и топло към мен, сякаш се познавахме от преди. Прибрах се полупиян. Честно казано незнам дали има такова човешко състояние, но аз така се усещах. Спах добре, освен, че се въртях цяла нощ. Следващият ден беше рождения ден на моя съквартирант. Помогнах му в подготовката. Изцапах се с торта, а тази въпросна девойка, за която ви говоря ме оля с лимонада нарочно. Ама и аз не й останах длъжник. Та, събрахме се вечерта в селския им клуб. Почнахме „а на здраве за рожденика чаша след чаша”. Хайде пак на здравите кючеци. Минахме през хоро. Аз даже танцувах с девойчето „си”. Даже тя ми сподели нещо, което не е за пред хората. Ама ме изкефи, че си призна, че ме… хммм, щото повечето са вироглави и не са искрени заради незнам си какви техни измислени причини. Харесвам хора като мен – искрени и ясни в думите си. А тя прилича на такова момиче. Прибрах се „кьор кютюк” пиян (мъртво пиян). Легнах си. Сутринта поех към Шумен. Там ме чакаха други ангажименти. Сигурно се питате защо ви разказвам всички тези неща. Първо – защото обичам да споделям приятните си емоции и преживявания. Второ – защото забелязах голям напредък в тази махала. Хората работят в чужбина и си възраждат махалата и селото. Ромите наистина се променят. Самата PVC дограма е достатъчно доказателство. Лошото е, че те не са приемани въпреки напредъка си. Те се развиват само в своята махал, защото другите от обществото ни не искат да дружат с тях. А държавата ни за пред медиите харчи луди пари за интеграцията на този древен народ. Парите се харчат неефективно  и не по предназначение. Неуспешни опити на неуспешни политици. Смешници. Ромите се интегрират сами. Но имат нужда само от разбиране. Едно просто и малко нещо – РАЗБИРАНЕ…

Един поглед върху ромската реалност през PVC дограма…

П. С. Може би ще се повторя с Карбовски, но неслучайно, а защото е наистина така. Лошото на хубавите преживявания е, че се случват на пияна глава, а трябва да пишеш за тях на трезвена.

Всеки има свои принципи и виждания,които ревностно защитава.
Мен лично никой не може да ме убеди,че парите са всичко в този свят.
Не отричам,че са жизнено необходими.Съгласна съм,че понякога са животоспасяващи.Вярно е,че помагат в лични,интимни и симейни отношение.Те дават свобода и независимост.

       Добре,съгласна съм с всичките тези твърдения.НО, не съм съгласна,че заради пари,трябва да делиш живота си с човек,който те унижава,тормози,злепоставя,ругае или да не говорим и да ти посяга.


       Аз съм доста горда и независима личност.Никога не съм живяла в лукс и охолство.Но никога и не съм мизерствала.Когато съм искала нещо,съм го постигала,и после съм му се радвала истински,защото е било постигнато с труд и  собствени сили.


       Никога не съм имала богати мъже около себе си,които да ми купуват модерни и маркови парцали.Не съм имала мъже които да ми плащат  наема,да ми пазаруват  или да ми дават пари за да се издържам.Винаги съм работела и съм делила паричните си средства с половинките ми.  

        Но никога и не съм искала това от тях.Обичам да давам,обичам и да получавам.Но това което получавам,искам да идва от сърцето,не от главата.Не искам някой да ме купува.Не искам да бъда като онези хубавинките жени,дето са "държанки"на разни богати мъже.

       Имала съм мъж,богат с положение ,но единственото което исках от него е приятното усещане,да седим и разговаряме с часове,да се любим когато имаме възможност.

        Много мъже,странно защо все мъжкото съсловие,защитава тази теза,са ми казвали,че ако остана без стотинка и аз ще започна да бъда безкомпромисна,зла,егоист,подлец,мерзавец, та дори и курва.

       Може би, не знам,но знам,че и те не го знаят,защото същите тези мъже никога не са били  в мизерия.
       Защо тогава искат да ме убедят,че парите са всичко на този  свят.Зящо искат да ми внушат,че за пари си заслужава да предадеш и баща и майка,приятели и близки?
        Дали по този начин искат да намерят оправдание за своята алчност,за своето ламтене за все повече и повече материални придобивки?

     Снощи бях на гости в едно средно заможно западно семейство.Жената ми разказа,как свекърът и с големи възможности /сега покойник/,за всяка Коледа изпращал по пощата на двете и деца по чек,с който да си купят подаръци.След като пораснал и станал на дванадесет години,синът и написал писмо до дядо си.
        Писмото гласяло следното"Скъпи дядо,връщам ти обратно този чек,като искам да ти кажа,че бих желал да изляза с теб.Бих желал като дядо и внук,да си поиграем,да се посмеем,да се разходим.Не искам чековете ти,които години наред получавам за Коледа,би ми било достатъчно,да отидем заедно и да изпием една лимона,да ми поднесеш някоя съвсем мъничка играчка,но да си до мен.Да видя обичта в очите,ти да видиш радостта в моите!"

        Уверявам ви,не съм я измислила тази история,знам,че звучи като от филм,но е истинска.
 

         Надямав се с Божията помощ,никога да не ми се налага да променя принципите си относно материалните ценности,и никога да не ми се наложи да съм зла,подла,алчна,използвачка и курва!!!!!

P.S. Страшно много ме изкефи този пост, дори се разплаках. Оригинала е тук !

Поредното доказателство за невероятният напредък на технолигиите и продължаващото усъвършенстване на човешките възможности...

Сезгин Мюмюн прави неистови опити да се хареса на Бойко, а и Бойко май го хареса. Щото няма избор. Все пак един турчин ще тури в листите, за цвят! И в тези си опити бившият ДПС-член, Мюмюн, отправя публично (тъй като не му знаел адреса, уж) реторични въпроси до Доган. Какво да се прави, най-вероятно това ни очаква след година. Бойко ще почне “Ама те обраха държавата…” и прочие. Хем реторични, хем смешни, хем клиширани. Нищо. И без гласните заслужават да говорят понякога. Та, ето ги въпросните въпроси:

1. Кога бяхте искрен с българските турци - когато пишехте за ЦК на БКП концепция за насилствената смяна на имената или сега, когато искате българският парламент да осъди с декларация т.нар. Възродителен процес?

2. Защо твърдите, че т.нар. Голяма екскурзия е престъпление на комунистическия режим, след като със съдействието на ДПС тя продължава в смесените райони и днес. Десетки хиляди мюсюлмани са принудени да емигрират в Западна Европа в търсене на препитание. Селата се обезлюдяват с помощта на Вашия актив.

3. ДПС нито веднъж не поиска осъждане на Виновниците за т.нар. Възродителен процес. Защо има стремеж, вместо да се посочат номенклатурчиците, разпоредили смяната на имената, вината да се стоварва на целия български народ?  

4. Всяка година ползвате гласовете на българските изселници, а не сте си мръднали пръста за признаване и уреждане на трудовия им стаж в България, за да могат да се пенсионират в Република Турция.

5. Как ДПС с идването си на власт блокира Програмата за изпълнение на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, приета през 2001 г.? Защо все още няма Държавна агенция за малцинствата?

6. Има ли наистина етническо напрежение в смесените райони, или то се разпалва, за да се прикрие кризата в партията, породена от убийството на секретаря Ви Ахмед Емин?

7. Как ще излъжете Европейския съюз, който иска да се разкрие криминалното финансиране на Вашата партия от обръча от фирми, който сте създали. Ще научи ли българското общество за черните каси, или ни чакат още показни „самоубийства"?

 

Снимка: "168 часа"