Блогът :: Маргинализация на малцинствата (част 7-ма). . .

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

02.11.2008 20:51 - Маргинализация на малцинствата (част 7-ма)...

Автор: svalyacha Категория: Лични дневници

Прочетен: 322 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 02.11.2008 20:52

I. Демокрацията и в България

След 1989 г. в България видимо липсва политика спрямо малцинствата. Политическият елит е ангаржиран с демократичните реформи и с отсраняването на комунистическите функционери. Българските правителства едва в началото на 21-век започват да има по-отчетливо отношение спрямо другите етноси в страната и то под натиска на Европейския съюз. Според различната литература еврейското население в началото на века в България наброява между 5 000 и 10 000 души. Затова те не се ползват кой знае с какво специално отношение от страна на управляващите. А и с идването на демокрацията еврейският етнос се развива с много бързи темпове. Няма документи, които да посочат конкретна цифра за арменското население в България след демократичните промени. Подобно на евреите и арменците не се сблъскват със значителни битови и интеграционни проблеми. Изглежда двата етноса най-успешно са успели да се приспособят към българското общество по време на прехода. Не стои така обаче въппросът с ромите и турците. Въпреки че към турците няма конкретна инициатива от управляващите, обществена тайна е, че политическото Движение за права и свободи (ДПС) (съставено почти от турци) от началото на промените майсторски защитава интересите на този етнос, като участва във всички демократични правителства до ден днешен. Именно това поржда етнически конфликт между българи и турци или турчеещи се роми. Очевидно докато се сменят поколенията ДПС ще продължава да се крепи на „възродителния процес” и да участва в държавнто управление, с което ще поддържа и заряда за етнически конфликт. Най-голям проблем на държвната политика с етносите след промените несъмнено е интеграцияата на нарастващото ромско население. Българската държава прие Рамкова програма за равноправно интегриране на ромите към българското общество и през 2005 г. стана част от 10 източноевропейски страни, които подписаха документа Десетилетие на ромското включване. Според него през 2015 г. ромите трябва да са образовани, интегрирни, конкурентоспособни и прочие. За жалост всичко остава само на документи. Както към цялата страна, така и към ромската интеграция липсва прагматична гъвкава политика от страна на управляващите. Най-лошото е, че това безразличие и празноговорене не остана безнаказано. Пониженият жизнен стандарт, мизерията, празните обещания и народното недоволство родиха национал-фашистката структура „Атака”. Когато преди две години и половина гръмогласното ксенофобско, заклеймяващо и сеещо ненавист към всички видове “други” говорене на Волен Сидеров започна да се лее из площадите, мнозина настръхнаха. Реториката на Волен и компания, клеймяща всичките омразни “небългари в България”, които в съдружие с “продажната бивша номенклатура, тикаща страната ни в прегръдките на “световния еврейски заговор”, бяха сочени като единствените виновни за всички възможни и бъдещи беди на целокупното Отечество и на всеки “истински българин” поотделно. За жалост появата на „Атака” насади дискусия за отхвърлянето на различните. Несъзнателно българинът се оказа пред изкушението да обиди другия и предизвикателството да го опознае.

Нагоре